Безплатен транспорт срещу мръсния въздух. Действа ли?

ЕС заплаши със санкции, ако Германия не ограничи силното замърсяване на въздуха в някои градове. Затова правителството в Берлин смята пробно да въведе безплатен обществен транспорт в пет германски града, един от които е Бон.

Естонската столица Талин е сред малкото градове в света, които отдавна са въвели такъв проект. По този повод "Дойче веле" разговаря с естонския експерт по транспортните въпроси Одед Катс.

Защо Талин въведе безплатен градски транспорт и успешен ли беше експериментът?

Одед Катс: Целта беше пътуването с автобуси и трамваи да стане по-привлекателно за пътуващите, да се намали автомобилният трафик и да се подобри мобилността на безработните и хората с ниски доходи. Последното е постигнато, мисля. Много хора с ниски доходи вече са много по-мобилни. Незабавният ефект, свързан с чистота на въздуха обаче, беше по-скоро ограничен. Но година-две след въвеждането на проекта броят на хората, ползващи обществен транспорт, нарасна с 14%. Само че по-голямата част от тях бяха сред онези, които преди са се придвижвали главно пешком. Незначителен беше обаче делът на онези, които преди това са предпочитали да се возят с личните си автомобили.

Защо безплатният транспорт не привлече повече автомобилни шофьори?

Одед Катс: Опитът в други градове, въвели за кратко време безплатен градски транспорт, показва, че парите рядко са решаващият фактор в избора на това дали човек ще предпочете автобуса или автомобила. Определящо в случая е качеството на услугата. Практиката показа, че нови клиенти се печелят, ако се промени графикът на обществените превозни средства, така че те да се движат на по-чести интервали и ако мрежата на обществения транспорт обхване по-широки градски части.

Какво може да накара повече хора в Германия да използват обществения транспорт вместо лични автомобили?

Одед Катс: Експериментът в Талин и в други градове доказа, че най-ефективно е да се повишат разходите, свързани с ползването на автомобила, а именно: цените на бензина, на таксите за паркиране и на винетките. С други думи - трябва да се повишат разходите, които се правят, когато един автомобил не седи само в гаража, а действително се ползва.

Нека накараме шофьорите на автомобили да плащат за нежеланите странични ефекти на автомобилния транспорт, а именно: замърсяването на въздуха и задръстванията по улиците. Само ако им бръкнете по-дълбоко в джоба, шофьорите на автомобили вероятно ще предпочетат все пак обществения транспорт.

Какво можем да научим от други градове, които също вече са експериментирали с безплатен обществен транспорт?

Одед Катс: Можем да разберем защо не са успели. Има доста градове - най-известен сред тях е Хаселт в Белгия, - които дълго време са ползвали безплатен обществен транспорт и впоследствие са били принудени отново да въведат заплащането на билети, защото моделът се е оказал неприложим във финансово отношение.

Как така Талин, който има половин милион жители, може да си позволи безплатен обществен транспорт?

Одед Катс: Размерът на местните данъци в Естония зависи от местожителството. Имаше много голям брой хора, които живееха в Талин, но бяха регистрирани на адрес в друго селище. Така градът губеше значителна част от данъчните си приходи. Предлагайки на тези хора безплатен обществен транспорт, столичната управа ги подтикна да се регистрират в Талин, тъй като безплатната оферта важи само за хора с адресна регистрация в този град. С новите данъчни постъпления естонската столица успява да покрие разходите за безплатния транспорт.