Видях Рим, не умрях! Видях обаче Тато и бях на път да се гътна

Гробът на Свети Кирил

Видях Рим и всичкото му там – Ватикана, площада Св. Петър, Купола на катедралата, катакомбите, Римския форум, Колизеумът, Фонтана Ди Треви, Испанските стълби и много, ама още много катедрали - то комай на всеки ъгъл в Рим има по една за възхвала на Бог, пък и за туриста.

От всеки ъгъл, на всяка сграда, пицария, кафене, пък и от всяка будка ти се усмихва по един старец в бели одежди - Йозеф Ратцингер.

С вдигната ръка тоз папа, наречен Бенедикт ХVІ, благославя католици, правоверни и не дотам.

Но бях тръгнал да ви казвам за Тато.

Позабравен у нас, там ми се яви в целия си ръст! То на едни им се привиждат папи от огньове, обаче на мен ми се яви самият Тодор Живков от бронз.

И не къде да е, а на гроба на Св. Кирил, създател на славянската писменост.

Тук, в катедралата Сан Клементе, в мазето й, потънало във влага, го видях.

Осеян с благодарности /От Русия, Словакия, Украйна, Хърватия, Македония и мн. др./ към човека, създал глаголицата, срещу гроба му се мъдри и един венец.

Напук на писанията от сорта – „Со благодарност од македонскиот нàрод“, на него/ венеца/ пише: "На създателите на българската и славянската писменост от Тодор Живков – председател на Държавния съвет на Н.Р. България Юни 1975"

Брей, да дойдеш до Рим, да не видиш папата, ама да видиш Бай Тошо.

Това „чудо“ другарят Живков го поставил още през 75-та.

Та питам аз, днес, в лето 2007-мо, така ли не се намери „отговорен“ български политик, който да махне таз гавра и да сложи, макар и друг венец, на същото място с някой по-смислен текст.

Акъл за текста няма да давам, имаме си интелектуалци за таз работа. Обаче да видиш Рим, и да не умреш, а да си на път да се гътнеш от венец на Тато, си е направо за психолог.