Новите дрехи на президента

Франция без съмнение си има своите проблеми. Икономиката на страната от години е в криза, над 800 000 французи вече емигрираха, а приказките за водещата роля на „галите“ в Европа все по-често се посрещат със скептична усмивка в други държави на Стария континент, които не искат да плащат луди пари за иначе симпатичните френски фермери. Добавете към всичко това съвсем реалният мюсюлмански фактор и размириците в предградията на Париж, и тогава става ясно, че въпреки разпалената, националистическа риторика, която често използват, потомците на де Гол няма с какво толкова да се гордеят напоследък.

Реформи – това беше магическата дума в устата на всички французи преди последните президентски избори. Реформи на пенсионното осигуряване, на здравеопазването, на образованието, на целия обществен организъм. В реформаторската суматоха, както обикновено става, малцина обърнаха внимание на това кои точно са кандидат-реформаторите.

Саркози се възползва от удобния момент и яхна народното недоволство. За известно време той успя да се представи пред своята емоционална публика като олицетворението на Новото. Получи се един вид масова психоза, която медиите още повече раздухаха. На хората просто им беше писнало от физиономията на Ширак, когото само президентският имунитет предпазваше от съдебно разследване по обвинение в корупция. В интерес на истината електоратът беше привлечен от ораторското майсторство и пламенните заклинания за трансформация на френското общество от страна на Саркози.

Незнайно защо хората в днешна Европа не обичат да се вглеждат в личния живот на кандидатите, които искат да ги управляват. Личният живот е нещо свещено, но все пак не е ясно как един мъж, който вече е излъгал в обещанията си към две жени, от които има общо трима сина, ще изпълни обещанията си към някак аморфния и невидим за него френски избирател.

Когато боговете искат да ни накажат, се вслушват в нашите молитви. Новият любимец на французите се нанесе в Елисейския дворец през май 2007 г.

Засега от Никола Саркози се сипят обаче единствено неолиберални формули, които заедно с личния му живот вече започват да вредят на неговата популярност сред французите ( през последните два месеца популярността му сред електората е намаляла с цели 10 %).

Това не пречи на Monsieur le President. Той говори за промяна на седмичната продължителност на труда, за отмяна на системата за ранно пенсиониране и за санкции срещу безработните, отказали два пъти оферта за работа. Пита се за какво толкова са стачкували французите през последните 100 години.

Личната здравна застраховка за сметка на пациента е друго едно невероятно „откритие“ на новия френски президент.  Благодарение на нея почти 50 милиона американци все още не са здравно осигурени. Нищо чудно и французите да последват янките, ако законодателната инициатива на Саркози бъде приета.

От сега може да се предвиди, че вътрешнополитическата стратегия на новия президент няма да доведе до по-добър живот за французите през следващите години. Когато средностатистическият французин си сравни фиша за заплатата с икономическите обещания на Саркози преди изборите, направо му се доплаква.

За сметка на това пък самият Саркози изглежда го е ударил на живот. Няма ден, в който световните медии да не ни занимават с либидото на унгаро-еврейско-френския бонвиван. Страниците дори на сериозните световни вестници са заприличали на списание „Блясък“. Едва ли е далеч денят, когато и „Сарко“, както галено го наричат медиите, ще лъсне гол на кориците на някое списание като любимката си Карла.

Но пръстенът с розов диамант на ръката на Бруни далеч не е всичко, с което Сарко може да ви шашне. В бюджета на Франция за 2008 г. заплатата на държавния глава се е покачила със 170 %. Вместо скромните 101 000 евро, сега общественият „служител“ ще взима 240 000 евро на година. Набиват се на очи прийоми, които изглеждат прекопирани от наръчника с хитринките на нашенските депутати.

Атрибутите на богатството и властта явно запленяват Саркози. С наивността на човек, който се е издигнал неочаквано високо в социалната йерархия, той обича да се обгражда с богати приятели, фирмени босове, банкери и бизнесмени. Това му носи дивиденти. Винаги е добре да имаш подобни приятели, особено по време на избори. Ако си поискаш ваканция с Карла Бруни в Египет, също ще ти помогнат.

Но в България за Саркози или добро или нищо. Френският президент умело си приписа заслугите за освобождаването на българските медици. Това, че стана пръв приятел на Кадафи, прие го два пъти в Париж и обеща да му строи електроцентрала, както и да му доставя оръжие, все пак събуди известно недоволство и недоверие в неговите действия дори у нас.

Но българското неодобрение не е никакъв проблем за френския президент. Едноличните му действия, обаче, са на път да го скарат с далеч по-силни от нас европейски нации.

Саркози вече се готви за френското председателство на ЕС през втората половина на 2008 г. и то на гърба на сегашния, по-малък председател на Съюза- Словения. Дори си позволи да покани лидерите на европейските държави от еврозоната на среща още преди края на словенското председателство, без много да се замисля за имиджа на ЕС, който по този начин щеше да покаже ясно своето разделение. Слава Богу, повечето от тях отказаха...

Интересно във външнополитически план е също така сближаването на Саркози със САЩ и Великобритания. Арабският и мюсюлмански свят отдавна не беше чувал подобни тонове от Елисейския дворец и от френското външно министерство. Саркози открито се изказа в полза на Буш и плановете на американците в Близкия изток, а от друга страна обеща подкрепа на бившия британски премиер Тони Блеър в борбата му за поста „Президент на ЕС“. Френският външен министър Бернар Кушнер дори заяви, че една война срещу Иран е възможен вариант.

Когато всички вече си мислят, че Саркози най-после се успокоил, той отново ни изненадва. Засега все още е трудно да се каже докъде ще стигне самолюбието на палавия французин, но по всичко изглежда, че след неговия мандат Франция вече никога няма да бъде същата.