Защо Сърбия изгуби Косово?

Имам един лош навик- когато се случват исторически събития, да ги следя по руската телевизия. Така поддържам едно прилично ниво (малко над плажното) на познанията си по един от любимите ми езици и се зареждам с търпение да изслушам гледната точка, която не споделям.

Ако е добре аргументирана- значи усилието си е струвало, ако пропагандата идва в повече- поне долавяш автентичния дух на Путинова Русия.

Вчера косовският парламент най-после прие декларацията за независимост от Сърбия и 24-часовият новинарски телевизионен канал „Вести“ отразяваше и анализираше доста подробно събитието.

Стилистиката на новините напомняше тази на Радио-телевизия Сърбия от 1999 година- „НАТО агресията“, „вакханалията по улиците на Прищина продължава“.

Един от поканените анализатори обаче, след дежурната тирада о, каква трагедия е станала, каза и нещо любопитно- „На Балканите с кибрит не се играе“.

Само че най-радикално настроените сърби вчера пак заиграха с кибрита. Към 14 часа няколкостотин сръбски военни запасняци прекрачиха административната граница на КПП „Недаре“ и се опитаха да влязат в Косово, но бяха спрени от косовската полиция.

После по офисите на ООН и ЕС в Митровица хвърлиха ръчни гранати. Кулминацията на гнева обаче настъпи към 16 часа в Белград- там над две хиляди протестиращи заобиколиха американското посолство, тълпата хвърляше камъни, нападна полицията, изпочупи прозорци.

После разрушиха заведение на McDonald's в центъра на Белград, счупиха прозорците на словенското посолство в Белград, скъсаха флаговете на Словения и на ЕС и провокираха безредици по една от централните улици в столицата- “Теразие”.

В центъра на Нови Сад също крещяха “Който не скача, е албанец” и се опитаха да нахлуят в словенския супермаркет “Меркатор”.

Когато по-носталгично настроените сърби се съберат на маса, те често имат една болна тема- Защо се разпадна Югославия?

И се започва с тирада от обвинения към Запада, американците, масоните, евреите и т.н. Всички останали, но не и собствения ти инат и шовинизъм. Югославия се разпадна най-вече заради логиката на политическо поведение, която беше съживена на вчерашните протести.

Сърбия, или по-точно Милошевич, загуби Косово преди 9 години най-вече заради репресиите на югославската армия и сръбските сили за сигурност в областта, заради стотиците убити и над 200 000 прогонени от домовете си албанци.

Впрочем реставрирането на духа на Югославия е проблем на сръбската преса и самото население на Сърбия. То има право да избира между носталгията от „пламенните“ речи на Милошевич и Шешел и пътя на евроинтеграцията.

Сърбите сами трябва да решат дали ще пеят хвалебствени чалги за гангстерския лидер Аркан или ще изберат бъдеще, подобно на Словения, която сега ненавиждат.

Но опитите да съживиш „аргументите“ на една пропагандна машина от времето на Милошевич, която хвърля вината единствено върху САЩ, ЕС и НАТО по страниците на руската и източноевропейската преса, са срамни. И са знак за лоша, къса памет.

Това е точно толкова рискован „прецедент“, колкото и провъзгласената независимост на Косово вчера.