Юдит Хауреги: Изхвърлих цигулката като малка и ме записаха на пиано!

Докато е била малка, Юдит Хауреги е заплаквала, щом е чуела звука на цигулка. За щастие или нещастие учителката й я заплашвала, че ще й отреже пръстите, ако не свири достатъчно добре.

Така малката Юдит се пренасочва към пианото. Оказва се доста добро попадение, защото днес младата испанска пианистка е покорила едни от най-големите концертни зали в Испания, Франция, Германия и Китай. А на 16 април може да я чуем у нас в камерна зала "България" от 19.30 часа.

У нас Юдит Хауреги включва клавирен рецитал със стилна и разнообразна програма, която обхваща музика от три века.

Специално пред Dnes.bg тя сподели, че въпреки, че е била на големи сцени, за нея всяка изява е специална. Пианистката се надява този дебютен за България концерт да й отвори вратите към по-тясна връзка със страната ни, която познава с богатата й културна и музикална традиция.

 Събрали сте музика от три века, които ще представите у нас. Разкажете малко повече за селекцията.

Това е пътешествие из най-важните етапи на музиката - от класицизма на Хайдн, романтизма на Шопен и Лист, импресионизма на Дебюси до моите собствени корени чрез композитори като Момпоу и Албенис. Програма, изпълнена с колорит, с различни видове атмосфера, обединени по естествен начин.

Свирила сте в едни от най-големите зали на Испания, Франция, Германия и Китай. Можете ли да споделите къде е била най-голямата ви тръпка да излезете на сцена?

Всяка сцена е единствена по рода си, но е вълнуваща по един и същи начин. Не мога да определя конкретно предпочитание. Да свиря през лятото в типичен испански двор - патио, с дървета и воден фонтан на фестивала в Ла Рок д'Антерон (Франция), за изляза на сцената, където мечтаех да стана пианистка в моя роден град Сан Себастиан или да се намирам в зала до покритите със сняг Алпи в сърцето на Бавария… Има много незабравими моменти.

Различна ли е публиката в различните страни ? Има ли произведение, което се приема навсякъде по един и същи начин?

Да, реакциите на публиката са различни. Някои култури дават външен израз на усещанията, други са по-предпазливи в тази изява. Но истината е, че музиката, която е емоция, винаги достига до слушателя. За това казваме, че музиката е магия – тя обединява народи, които живеят далече един от друг.

А за вас какво е музиката?

Усещам я като най-красива дума.

Има ли зала, за която мечтаете и музикант, с който много искате да излезете заедно на сцената?

Има много зали, които трябва да открия в градове като Париж, Ню Йорк, Лондон, Токио. Както и много музиканти. Но нека не посочвам имена, за да не съм несправедлива…

 Самата вие как избрахте точно този инструмент? Колебаела ли сте се между други инструменти?

В действителност започнах да свиря на цигулка. Според майка ми, когато съм слушала този инструмент, съм заплаквала и тя решила, че ме вълнува по особен начин. Но имах нещастието да попадна при учителка, която, на моите четири години, ме заплашваше, че ще ми отреже пръстите, ако не свиря добре. Разбунтувах се, изхвърлих цигулката по стълбите и помолих да ме запишат на пиано. Изглежда съм улучила в молбата си...

На колко години едно дете трябва да започне да свири на някакъв инструмент, за да може да превърне таланта си в професия?

Започнах да свиря на пет години и ми се струва, че тази възраст е удачна. Но изучаването на инструмент за детето трябва да е като играта. Нека опознае музиката, като се развлича. Да навлезе в света й с усещането, че там е обичано. С течение на годините, ще започне да овладява професионалния начин на свирене.

Имате издадени три албума. Разкажете за работата по тях. Колко време ви отне създаването на всеки един и кой бе най-труден?

Един албум може да изисква години работа: съзряване на идеята за произведенията, изграждането на завършени проекти, целенасочени пътувания. Първият ми диск бе посветен единствено на Шуман- композитор, с чиято музика съм свързана по специален начин. Вторият сякаш беше най-дързък като замисъл, защото с него лансирах собствена звукозаписна марка. Назовах го „На Алисия, испанско вдъхновение“, в памет на забележителната испанска пианистка Алисия де Лароча. А последният албум е много специален за мен, защото е съставен от произведения, които изпълнявам от 11-годишна възраст. Нарича се „Полъх“(Aura) и е пътуване през импресионизма в музиката, в търсене на светлина и лични преживявания.

Освен, че сте изпълнител, обичате ли да посещавате концерти на свои колеги?

Разбира се. Наслаждавам се на техния талант, а и това ми дава възможност да науча нещо ново от тях, като слушам изпълненията им.

 Имате ли любим композитор?

Може би не толкова композитор, колкото силното ми влечение към романтизма и импресионизма в музиката. Шуберт, Шуман, Брамс, Равел, Дебюси... А в испанската музика – Момпоу. Композитор на мълчанието, чистотата и есенциалното.

Какво е нужно за успеха – повече талант или повече работа?

Талант е необходим, но се изисква постоянна и неуморима работа. Чувствата и илюзията също са много важен двигател. Но те са валидни и в работата и в живота.

Какво си пожелавате да ви се случи в близко и далечно бъдеще?

Пожелавам си винаги да научавам нови неща, да се изненадвам, да имам мечти и въжделения. Да се наслаждавам на музиката, като съм честна спрямо композитора,у спрямо себе си, да ми е възможно да я предам и да опозная света чрез нея.