Класиката остарява, но като катедрала

Доста са участията, които предстоят пред Софийската филхармония заедно с Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов". Сред тях е Кармина Бурана от Карл Орф със специалното участие на Мария Илиева. Диригент на музикалното събитие е Славил Димитров, който от шестгодишен пее по хорове и вокални групи.

Другият концерт, който предстои да се случи на 25 юни е в Зала "България" с вокална формация "Акварел". Ще бъде изпълнена музика от двама представители на 16-и век - Якобус Галус и Джовани Габриели. На сцената музикантите ще покажат системата "запев-отпев", която Габриели използва за да насити храмовото пространство и десетилетия след него е използвана от композиторите.

Ценен ли се чувства у нас музиканта? Различно ли е отношението към него в България и в чужбина?

За съжаление българският музикант не се чувства достатъчно ценен в страната си. А отношението към музикантите в чужбина е различно, от това у нас. Тук обичаме да приемаме традициите си като даденост и не се замисляме, че след време ставаме част от тях. Част от хубавите традиции ли ще сме или част от лошите – това е наш избор, обаче.

Изкушавали ли сте се да напуснете страната ни, за да живеете по-добре и изобщо какво ви е отношението за живота извън границите на България?

Работил съм извън страната и продължавам да работя като оркестратор и аранжор с няколко западни партньори. Това са възможности и въпрос на преценка на всеки един от нас индивидуално. Животът извън страната е също толкова хубав колкото и тук, стига човек да е благодарен на това, че всеки ден изгрява Слънцето. Колкото до финансовата страна на нещата – по атрактивно е заплащането там, да. Аз живях и работих три години в Република Турция, но реших да се върна. Тук са моите приятели, колеги, близки. Но – не би било лошо човек да има и такъв опит зад гърба си.

Все по-хубави концерти с класическа музика има у нас. Осъзна ли българина, че класиката не остарява?

Класическата музика си остарява определено, но като катедрала. Наблюдаваме завръщане на публиката в концертните салони и оперните театри, дълго и бавно, но все пак е факт. Колкото и да сме недоволни от реформата в музикалните и сценични изкуства през 2010 година, едно не може да й се отрече – накара маркетинговите отдели на държавните културни институти да заработят на пълни обороти. Има ли добри продукции на сцената – публиката неизменно се завръща.