За жабите и след тях (видео)

Музикант къща не храни – особено в малка страна като България.

Дали затова, или просто защото размерите на страната ни му отесняха, Мирослав Атанасов, познат като Мимо с неговите “Луди жаби”, напусна Джанго Зе и замина за Лондон.

Срещнахме се в малкото време, което прекара в София. Беше щастлив със сина си, със семейството си и с многото си идеи.

Защо си тръгна точно когато Джанго Зе бе на върха и феновете очакваха още от вас?

Може би защото не съм бил подготвен за големите очаквания. Наложи се да отида в Лондон да науча още неща. Тук се бях уморил да бъда някакъв човек по медиите, който дава автографи по улиците, а няма пари да си плати наема.

Музикантът трудно живее...

Бяхме добри музиканти, но станахме нещо като псевдозвезди. Странно ми беше, че нямаше много пари от тази работа. Аз очаквах повече. После разбрах, че сам съм си виновен. Трябваше да мисля за повече неща.

Артистът ли трябва да мисли за тези неща?

Очевидно да. В Лондон е същото. Повечето музиканти си намират и друга работа, за да живеят нормално.

Вече 7 години си там. Променил ли се е музикалният живот у нас за това време?

Много малко знам за ситуацията тук. Това, което виждам по телевизията, са едни попайдъли. Това предаване се излъчва и там. Само че в Лондон има малко повече музика и по-малко приказване.

Как се спасява музикантът в Лондон?

Също с участия в разни телевизионни шоута. Моята алтернатива, ако бях останал в България, бе същата. Но сега съм артист. А това е по-друго. Артистът не може да ходи да се навежда по разни измислени телевизионни изпълнения, а си гледа изкуството.

Разкажи за твоето изкуство.

Свиря с музиканти от цял свят. Много добри – кубинци, индийци, англичани, раста, реге хора...

Различна ли е публиката?

Усещам, че хората там са по-жадни за музика, отколкото тук. Става им интересно, като засвириш. Гледат те кой си, издирват откъде си. Тук хората като че ли не слушат много добре.

Чуват, а не слушат?

Да, тук всички много знаят, но не се интересуват какво още може да се научи. Това ми липсваше на мен у нас – вниманието на публиката.

Какви са участията ти през годината?

Имаше януари месец един сешън в Saab studios. Това е едно от най-огромните студия в света. Там записвахме Джелем, джелем – химна на циганите. Бяхме с барабаниста на Бьорк, с Финли Куей, които са ми лични приятели. Изобщо свиря с големи музиканти. Един ден, като понауча нещо, ще дойда да направя училище за музика в България. Да има и плод от цялата работа. Засега свиря, но плод не се вижда. Просто музиката трябва да се даде на другите.

Кой според теб се раздава в музиката, от когото пък ти искаш да вземеш?

Най-любимият музикант, ако трябва един да посоча, е Боби Макферин. Последният му концерт, който гледах, беше като уъркшоп с публиката. Той излиза на сцената и всичко минава като един урок по пеене, ритъм и живот за всички. Макферин е на върха. Неговата форма е толкова проста и изчистена, че всички в залата стават деца. И ние преди време с “Луди жаби” стопихме възрастовите граници. Харесваха ни и малки, но и хора на 80 години.

Станахте известни с песента за жабите, а с какво друго искаше да те запомнят?

Хм, трябваше да се задържим още мъничко. Ние бяхме заедно около три години. Тестът за една група е минимум две. Някои от песните, които изпях в Джанго Зе, ми се струват пророчески. Свързани с мен. Имаше една, в която се казваше: “на другата пряка ще ни отнесе лудия вятър към голямото море”... Така и стана.

Казват, че режисьорът винаги прави един филм. Мислиш ли, че и с музиканта се случва същото?

Да, пеем за различните страници от живота ни.

Има една твоя песен: “грешка, грешка, обърках вратата”... Коя врата обърка ти?

Не съм обърквал никакви врати. Слушам сърцето си. То казва: туп – тук ще почукаш, а тук ще влезеш”.

Къде по-щастливо “тупка” то – тук или там?

Щастлив съм навсякъде. Мисля, че няма тук и там. Сега съм тук с теб. После – не знам.

В Лондон свириш с “Gipsydelica”...

Правим музика, която съм слушал още като дете, на възрастта на сина ми. Чувствам се много свободен с тази банда. Навремето баща ми е свирил по сватби и съм видял доста такива тържества. Най-важното е, че успявам да напипам този характер, който съм търсил. Намерих образ, който може да ми служи, докато остарея. Но той е само един от моите проекти.

Кои са другите?

Свиря с индийци, с куклени актьори – карагьоз, реге банда, която се казва Easy men. Работихме и с Цирк дьо Солей.

Цирк дьо Солей...

Получих лично обаждане от един голям продуцент. Никога не съм го търсил. Той го направи, а е много важно, като те потърсят. Той ме е видял на един джем сешън, където беше абсолютен микс от музиканти.

Тогава свирих с кубинци. Забивахме желязно. Аз бях на китарата. През това време дойде един световноизвестен диджей от Австралия – Ник. Той имал проект да направи музика с Цирк дьо Солей. Тогава на продуцента Анди му хрумва идеята да включи с парчетата на Ник, кубински ритми. И ни събраха в едно студио.

Там Анди ни пусна песен. Гласът не го познах веднага. Оказа се, че е на Елтън Джон. Така че сме записвали и с неговия глас.

Края на март получих потвърждение, че са харесали проекта. Концертите ще са страхотни. Подготвяме ги за догодина, за следващите шоута на Цирк дьо Солей. Но винаги има малко страх при музиканта, дали ще стане.

Затова пък с Gipsydelica съм сигурен, че съм намерил разковничето. Всичко е на майтап, а след малко отива към плач. Както Чаплин го направи. У нас пък Тодор Колев. За него нямаше граници.

Я разкажи повече за любимия проект.

Имам планове да дойдем и тук. Ние сме джипси рок банда. Свирим музика, повлияна от Източна Европа – български, румънски, гръцки, турски, цигански фолклор. Балканска музика, смесена с рока на Лед Цепелин или с регето на Боб Марли. Странен микс е Gipsydelica:

Пак сме трима като в Джанго Зе. Обичам явно триото – китари, бас и барабани. Другите двама музиканти са Давиде от Италия и Джуба от Израел. Те и двамата са огромни мъже и аз по средата се чувствам като комар. Доста хора ми викат “мускито”.

Ето, намерихме още една пророческа твоя песен – за комара.

Да, виждаш ли.

Значи със следващата ти песен ще видим накъде продължава твоята пряка...