Баба Миронка – 86-годишна неспирна веселба

86-годишната Миронка Анева от пернишкото село Кладница е участвала във всички национални събори на народното творчество в Копривщица, провеждани досега.

Възрастната жена е доайен и ръководител на местната певческа група "Кладнишки баби". Името й е вписано сред номинациите в националната система на живите човешки съкровища, обяви пред БТА Благородка Василева - секретар на читалище "Пробуда 1937" в селото.

Баба Миронка била 36-годишна, когато се качила за първи път на сцената на националния събор в местността "Войводенец" в Копривщица през 1965 г. Тогава групата от Кладница демонстрирала обичая "Жътва", а тя била най-младата жътварка.

Представителите на витошкото селце спечелили златен медал. Три дни продължил съборът, а участниците спали в палатки, разказва днес 86-годишната певица.

Най-пищен според нея бил вторият национален събор, а и до днес си спомня ярката изява на третия събор, когато кладничани показали обичая "Вай дудуле" (Дай, боже, дъжд!).

"При голяма суша стара жена събира децата и ги води из селото. Те са боси, облечени в бели кошули и с венчета на главите се молят за дъжд", разказа Анева. Самодейците от Кладница били аплодирани и за голямата хубава погача, която донесли заедно с подницата и връшника.

Баба Миронка е изпяла десетки песни, участвала е в презентациите на всички обичаи. С активното й участие групата от Кладница в досегашните си изяви в Копривщица е извоювала 18 златни медала, 12 сребърни и три бронзови.

На Х-тия национален преглед през 2010г. самодейците от планинското село са спечелили златен плакет за цялостно представяне.

Миронка Анева пее и играе от дете. С братята и сестрите й научили хората, като тупуркали зад мъжете и жените, играещи на площада. "Блъскат ни, падаме, но пак продължаваме", спомня си възрастната кладничанка.

"Нямаше музика, хорото се играеше по нашите песни", разказва баба Миронка. На полето като ратай песента отново била неин неизменен спътник.

"Цял ден жънем и пеем. Вечер се прибираме преуморени, но отново с песен. Щом запеехме, селото звънеше", спомня с умиление възрастната жена.