У-лицата: Между Берлин и София

Снимка: Ели Цонова

8 / 12

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Из малките улички на "София диша"

Ако сте се разходили вчера между ъгъла на ул. "Самуил" и ул. "Денкоглу" по време на "София диша" едва ли са останали незабелязани фотографираните от Ели Цонова хора на фона на гигантски сгради. Именно нейните снимки са забелязани от хора в Instagram и тя е поканена да направи изложба в Берлин. Така 11 фотоса, на които е запечатана София, се озовават върху фасадата на сграда в един от най-населените градове в Германия и стоят там около месец. Фотографиите са направени със смартфон, но от две седмици Ели се сдобива и с фотоапарат, с чиято помощ може да завърши детайли, които до този момент техническите й възможности не са позволявали. Експозицията е кръстена"Фрагменти", като надписът е изписан на латински и кирилица..

Ели Цонова: Между Берлин и София

От тогава Ели се намира между Берлин и София. Така кръщава и изложбата си, която се състоя у нас през юни в "Малките 5".

"Опитвам се да търся в града ни правите форми, които да са по-интересни и да покажат столицата ни, която хората не забелязват. Слагам и човек за акцент, защото именно той дава "душа" на снимката и показва реалния мащаб на тези сгради. Така забелязваме колко малки сме ние", споделя фотографката. Убедена е, че социалните мрежи и новите технологии събират, а не разделят хората. Именно покрай активността й в Instagram се запознава с десетки от новите си приятели.

В Германия

Свързана е с Германия още от детството си. Дядо й, който е бил съдия в Пазарджик, е посъветвал родителите й да я насочат да избере немския вместо английския език. Така тя се среща с тази култура още докато е на 5-годишна възраст. Годината е 1993 г., а Ели общува с преподавателите си, германци, които й описват вдъхновено тази страна и малко по-късно тя живее там 6 години. Убедена е, че ако е заминала още тогава за Берлин, едва ли би се върнала у нас, но по време на обучението си в Германия, Ели е била в малък град.

В България

Решението да се завърне у нас след дългото пребиваване в чужбина фотографката взима бързо и спонтанно. Не съжалява, дори напротив. Завръщайки се в България води и своя приятел ,и въпреки че двамата вече са разделени, той също е направил избора си да живее тук.

Самата тя си знае, че може по същия спонтанен начин да реши да замине отново извън страната ни. Убедена е, че ако направи тази крачка няма да иска да се впише в някои "правила", в които българите в чужбина влизат понякога. А именно да се събират постоянно и да си говорят за родината.

"Обичам общуването със сънародниците ми, разбира се, но ако живея в друга страна, предпочитам да общувам с хора от други култури. Иначе няма как да потънеш в тази среда и да се почувстваш, че си там. Няма смисъл в това да работя просто някъде другаде през деня,  затворена в някакво малко квадратче, а вечер да се виждам само с българи, да гледаме наши филми и сериали и да ядем шопска салата. Не е това смисълът на живота в чужбина. Нито пък изкарването на пари", категорична е Ели и допълва, че в този живот тя вижда възможност човек да черпи от друга култура и да среща други гледни точки.

След събитията в Мюнхен

Ели разказва и как близките й, живеещи в Мюнхен, гледат на случващото се в страната. По думите й, хората, които познава, не са силно впечатлени от ситуацията, "хакната" от медиите.

"Нещата не са толкова зле, колкото се опитват да ни накарат да повярваме. - обяснява тя и уточнява, че докато е била в Германия не е видяло много имигранти, нито пък е усетила присъствието им. "Няма я тази реална заплаха, за която толкова много се говори по телевизиите", твърди  тя.

След Мюнхен, познатите й продължават да живеят по същия начин, по който са живели и преди. Имат си едно наум и знаят, че Германия не е толкова сигурна, колкото е била. На тях им е ясно, че просто са изкарали късмет, че до този момент това не им се е случило. Не живеят с илюзия и не вярват, че реално това не може да ги застигне в бъдеще.

"Нещата, така се развиват, всичко се мести все повече към Европа, към нас, това е тъжно", казва още Ели, но категорично заявява, че подобни инциденти не биха я спрели да пътува. А това плаши майка й, която се притеснява от постоянното й желание да лети към някоя точка из света.

Ели е убедена, че българите също не са "спасени" и страната ни не е изключена от потенциалната терористична заплаха, въпреки че в момента може и да не е толкова интересна. Наясно е, че навсякъде може да се случи атентат или човек да го блъсне кола, затова е на принципа - да излиза и да живее. Амбициите й са да продължи да открива нов свят в този, който е и да вижда нещата различни всеки ден. Това е предизвикателството  й – да открива вдъхновението всеки ден.