Пир преди война: Човешко е да пренебрегнеш очевидното

Прашни улици, цветущи псувни, мъже със силно изразено чувство за достойнство и свобода. Срещите с балканското кино трудно могат да оставят зрителя мирен и безпристрастен. И въпреки че видяхме почти всяка гледна точка от войната в бивша Югославия, балканската душа не намира покой нито в описаното страдание, нито в погребаните мъртви, нито в болката.

За пореден път босненският режисьор Данис Танович се връща към тази тема. След като проектът му „Ничия земя” ни стовари направо върху минно поле в разгара на войната и спечели „Оскар” за чуждоезичен филм, Танович засне и „Очите на войната”, който показа последствията от нея. Краят на трилогията идва с последната му творба „Цирк Колумбия”, който бе показан на 15-ото издание на София Филм Фест, а от 27 януари тръгва официално по кината у нас.

Този път авторът започва своята история непосредствено преди воeнните действия. Мястото, където тя се развива  е малко градче в Босна и Херцеговина през 1991 г. Комунистите вече не са на власт, но още не могат да преглътнат реалността.

Дивко Бунтич (Мики Манойлович) се завръща след 20 години емигранство в Германия с красивата си и млада приятелка Азра, искрящо бляскавата си кола и черната си котка, която обича повече от дете. В животинчето героят вижда жив късмета си. След като е успял да спаси котето от смърт, си е намерил жена и е достатъчно богат и властен за да изгони от дома си бившата съпруга Луция (Мира Фурлан) и 20-годишния си син Мартин.

Късметът му изневерява, когато животинчето един ден изчезва, а Дивко пренебрегва подигравките на своите съседи като пуска съобщение за голяма награда, която ще получи този, който открие загубения му четириног приятел. И докато в околните места политическият конфликт във вече отцепила се Югославия набира сила, тесните улички на градчето се огласят от мяукащи хора, тръгнали да дирят избягалия късмет на Дивко. „Човешко е да не приемаш очевидното” – обяснява режисьорът. Именно с този проект Танович отново работи на родния си език, след като е заснел „Ад” на френски, а „Очите на войната” - на английски.

Носталгичният тон ясно личи във филма. Авторът преоткрива пейзажите, усамотението в горските градини, веселите случки около реката.„Цирк Колумбия” поставя на изпитание важните, истински неща за човека и утвърждава ценното. Персонажите му намират сили в себе си да пренебрегнат гордостта и суетата и именно с тази проявена толерантност режисьорът обещава избавление и надежда на героите си.

Дори Дивко намира утеха в миналото, в това, което е изоставил, в неизживения живот в родината си, във въртележката, която като дете му е давала възможност да лети и е изпълвала младата му глава с идеи, хубави мисли и мечти.