За хората, встрани от масовата психоза

Ако доскоро Людмил Тодоров разказваше истории, които се случват в града ("Емигранти", "Шивачки"), този път той реши да ни покаже как изглежда живота в българското село. Най-новият му филм „Миграцията на паламуда” така и не се завъртя на големия екран, тъй като режисьорът реши да започне акция срещу несправедливите условия, предлагани от собствениците на големи киносалони у нас за български продукции. Затова пък последният му филм може да видим в програмата на София Филм Фест.

„Миграцията на паламуда” прави хумористичен, но точен портрет на съвременна България. Филмът разказва за двама бащи (Христо Мутафчиев и Стефан Вълдобрев) и техните двама синoве (Владимир Зомбори и Никола Стоянов), които се борят с трудния живот на село. Начините им за оцеляване са парадоксални и много комични. Когато в края на филма те стигат точно там, откъдето са тръгнали, а именно – до никъде, вместо с униние, се изпълват с упование и сила, защото са заедно, защото се подкрепят и обичат. „Героите ми твърдо вярват, че ще накарат паламуда, който не може да мигрира, да доплува от Черно море в река Янтра и това по някакъв начин отразява идеята и духа на целия филм”, споделя режисьорът. Запитан дали счита филма си за успешен Людмил Тодоров цитира маестрото: „Фелини е казал, че ако постигне 60 % от това, което е замислил предварително, значи е успял. При мен са се получили 59.”

„Миграцията на паламуда” е филм за човешката надежда, колкото и нелепа да изглежда тя понякога. „Исках да разкажа за хората, които живеят извън големите градове и остават по-встрани от масовата психоза, обзела българите, и караща ги да се самоопределят като тъжни, нещастни, отчаяни, а медиите непрекъснато ни натрапват това – размишлява Людмил Тодоров. – Подобно схващане е невярно, защото е само част от истината за хората, които живеят в България в момента. Ежедневиено на моите герои не е леко, но едновременно с това са запазили радостта и вкуса си към живота. И тази представа за нас самите би трябвало да се коригира по някакъв начин, защото ако продължаваме да говорим, че сме такива, наистина ще се превърнем в тези нещастници.”

Филмът зарежда зрителите с хубава енергия и ни показва, че българите все още сме запазили чувството си за хумор и жизнеността... Заснет е почти изцяло под открито небе - основните му локации са пътищата и селата край Габрово, градовете Царево и Поморие, магистралата София-Бургас. Във филма ще видим още добре познатия ни от „Тилт” и сериала „Под прикритие” Александър Сано, Гергана Стоянова, Кенуъд Хил, Ицхак Финци. Зад камерата е един от най-добрите български оператори, опитният Рали Ралчев. „Миграцията на паламуда“ се посвещава на незабравимия Велко Кънев, който прави последната си роля именно в тази екранна история.