Защо Тръмп трябва да отхвърли плана на Путин за среща на върха на великите сили?

Перспективата за среща на върха между великите сили – Си Цзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп – предизвиква тревога сред традиционните съюзници на САЩ и Украйна. Путин проявява интерес към срещата, тъй като тя би изключила Украйна и Европа и би могла да му помогне да постигне целта си за промяна на архитектурата на сигурността в Европа и възстановяване на влиянието на Русия. Натискът на Тръмп за „презареждане“ на отношенията между САЩ и Русия и потенциалните търговски ползи може да го накарат да присъства на срещата, въпреки опасенията, че това би могло да навреди на американските съюзи и да даде предимство на Путин в агресията му срещу Украйна, Пише Марк Чемпиън, колумнист в Bloomberg.

Самата перспектива Си Цзинпин, Владимир Путин и Доналд Тръмп да се срещнат на среща на великите сили по време на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) следващия месец предизвиква тревога сред традиционните съюзници на САЩ, да не говорим за Украйна. И с право.

Една от причините за предпазливост е самият факт, че Путин настоява за това от известно време, най-наскоро в телефонния си разговор с американския президент на 9 октомври. Кремъл твърди, че подготовката е в ход, но Тръмп трябва да попита защо Москва проявява толкова голям интерес, преди да се ангажира с участие. Една от привлекателните страни е, че планът би изключил Украйна и Европа – двата обекта на руската агресия и следователно тези, които най-вероятно биха попречили на по-широкото споразумение, към което се стреми Путин. Всъщност, когато специалният пратеник на САЩ за мирни мисии Стив Уиткоф тази седмица представи актуализирано предложение за примирие, което беше изработил с украински и европейски лидери в Осло, реакцията на представителя на Кремъл Юри Ушаков беше пренебрежителна. Той заяви, че предложението е лишено от съдържание.

Фарсът около мирните усилия ще продължи още известно време;

Ушаков заяви, че руснаците може да проявят интерес към възобновяване на преговори на по-ниско равнище следващия месец, преди евентуалната тристранна среща на върха по време на заседанието на АПЕК на 18–19 ноември в Южен Китай. Но няма големи шансове за истински преговори преди края на зимата. Путин вярва, че има достатъчно голямо предимство във въздушната война на далечно разстояние, за да излезе следващата пролет с осакатена Украйна, която или ще се е предала, или ще лежи в руини. И двете ситуации той би счел за победа.

Тръмп изглежда не се интересува от това, тъй като е по-заинтересован от потенциалните търговски ползи от „презареждане“ на отношенията между САЩ и Русия. Затова тази седмица той пренебрегна всички доказателства за ежедневните руски атаки срещу цивилни цели, за да заяви, че Русия се държи "добре" по отношение на Украйна и "не прави много". Уиткоф, който се срещна с Путин в сряда, дори похвали руския президент като "хуманист". Два дни по-рано едно от руските безпилотни оръжия от типа "Шахед" на Путин – които кръжат, докато не се прицелят в нещо, за да го ударят – уби шестима души в парк в украинската област Харков. Сред жертвите бяха едногодишно момиченце в количка, заедно с майка ѝ и още две деца; други 14 души, включително и деца, бяха ранени.

Тръмп без съмнение залага на това, че може да обвини Европа и Зеленски за продължаването на войната, и че новината за руски петролни танкери, пътуващи към САЩ с дизел (за да се понижат цените на бензиностанциите), ще му помогне политически преди междинните избори на 3 ноември. За съжаление, някои американски избиратели може да се съгласят с това, а сериозността и помпозността, които носи срещата на великите сили, също биха могли да помогнат.

За Путин залогът е по-висок.

От деня, в който армиите му нахлуха през 2022 г., той ясно даде да се разбере, че целта му не е само да завземе територия, а да промени цялата архитектура на сигурността в Европа по начин, който да позволи на Русия да възстанови влиянието си на целия континент и да се утвърди отново като велика сила. Тристранна среща в Китай би поставила решаващ знак в това начинание и става още по-привлекателна поради факта, че Си е близък съюзник. Би било двама срещу един, на родна земя за Си.

С удоволствие бих подкрепил да се даде тази победа на Путин, ако това отвори вратата към компромис по въпросите за Украйна, Тайван и други точки на глобално напрежение. Но не така би се получило. Путин не иска признаване на Русия като велика сила само заради статуса. Той търси правото да прави това, което правят великите сили: да установи господство над съседните нации.

Оттук и вълнението в контролираните от държавата руски медии относно възможността Шенжен да послужи като втора Ялтенска конференция. На първата, през 1945 г., Уинстън Чърчил, Франклин Д. Рузвелт и Йосиф Сталин не само създадоха рамка за Организацията на обединените нации, но и се споразумяха да осигурят самоопределение - чрез свободни демократични избори — на страните, които бяха окупирали. Сталин, разбира се, се отрече от споразумението, като продължи де факто съветската окупация на териториите, които по-късно щяха да станат част от Варшавския договор.

В негова полза е, че Тръмп изглежда насочва дискусията за дневния ред на евентуалната среща на върха с Китай към контрола над ядрените оръжия, а не към Украйна или сферите на влияние. Това е важна област за дипломацията. Това е и област, в която интересите на САЩ и Русия съвпадат срещу тези на Китай. Си бързо разширява ядрения арсенал на страната си, но той все още е далеч от паритет, което вероятно би направило всяко споразумение за контрол над въоръженията, което би задоволило Москва и Вашингтон, непривлекателно за Пекин. Как тогава би могъл да навакса?

Това е една от причините, поради които срещата може и да не се състои, което може би е за добро, като се има предвид променливият успех на срещите на върха между великите сили. Те обикновено зависят в голяма степен както от баланса на силите в дадения момент, така и от относителните лични силни и слаби страни на участващите лидери. Мюнхен, през 1938 г., не се нуждае от допълнителен коментар. Ялта беше белязана от факта, че тримата съюзници от времето на войната, седнали на масата за преговори, все още разполагаха с милиони войници на фронта, докато Рузвелт беше болен от сърдечно заболяване и мозъчен тумор (той почина скоро след това) и заедно с Чърчил се доверяваше прекалено много на Сталин, който ги манипулираше. Последваха разделена Европа и Студената война.

Срещата на върха на Джон Ф. Кенеди с Никита Хрушчов през 1961 г. беше дипломатическа катастрофа, която по-добре да беше пропусната. Хрушчов си тръгна с впечатлението, че Кенеди е слаб, неподготвен и недисциплиниран. Последваха въздушният мост над Берлин и Кубинската ракетна криза, тъй като съветският лидер се опита да извлече предимство, което смяташе, че има.

Как тогава да оценим перспективите на Тръмп в Шенжен, ако срещата на върха се състои? Първото, което трябва да се каже, е, че американският президент има история на високопрофилни срещи на върха, която не е обнадеждаваща. Той многократно е отстъпвал влияние без нищо в замяна в отношенията си с Путин, доказвайки, че е прекалено доверчив към кариерен разузнавач. Срещите му на червения килим с руския лидер в Анкъридж миналата година и със севернокорейския лидер Ким Чен Ун през 2018 г. страдаха от лоша подготовка, подобна на тази на Кенеди. Тръмп е известен с това, че не се занимава с детайлите, а на „шерпите“ ще останат само няколко седмици за подготовка.

Второ, по-широките обстоятелства не биха били благоприятни за нито един американски лидер. САЩ са въвлечени в изтощителна война, която няма ясен път към успех в Иран – страна, подкрепяна както от Китай, така и от Русия. Това им дава предимство във всякакви преговори, докато Тръмп вече се отказа от голяма част от своето в Украйна, като оттегли по-голямата част от американската подкрепа. Силните съюзи на Америка в Европа и Азия, които преди бяха основно предимство както пред Пекин, така и пред Москва, отслабват, подкопавани предимно от действията на САЩ. Тези връзки биха били още повече накърнени от всяко споразумение, сключено над главите им в Китай, особено ако то заменя геополитическата им загуба с търговска печалба за САЩ, както Тръмп обича да прави.

Дори и да нямаше опит за втори Ялта и в Шенжен да се състое тристранна среща с чисто символична стойност, това все пак би могло да има цена под формата на отвличане на вниманието. Защото сред целия този шум светът би бил подведен да повярва, че се прави нещо, за да се сложи край на руската инвазия в Украйна и на потенциала ѝ за ескалация в Европа, когато всъщност не е така. Това работи само в полза на Путин.