Емир Кустурица е тъжен човек напук на неговите филми

На 10 март от 15.30 ч. в Дома на киното, в рамките на 16-ия София Филм Фест, беше премиерата на документалния филм на Георги Тошев „Кустурица. Балкански хулиган“. Филмът е вдъхновен от автобиографичната книга „Смъртта е непотвърден слух“ (издателство „Колибри”) на режисьора Емир Кустурица. Във филма се разказват в допълнение много подробности за това какво се случва с Кустурица днес и сега, oтвъд успеха, парите, зависимостите и суетата. Непосредствено след прожекцията беше и премиерата на книгата. За подбудите да направи този филм разговаряме с неговия автор Георги Тошев:

Кое Ви изкуши да се спрете на знаменитата фигура на Емир Кустурица?

Миналата година знаех, че книгата ще излезе на български език и тогава реших да се върна към една моя стара мечта, да се срещна с Емир Кустурица. Не бих казал, че съм почитател на всичките му филми, но винаги съм бил предизвикван от хора, които умеят да ме провокират като зрител, като слушател. Кустурица е един от тях, който през всичките тези години ме интригува с несъгласието си. Започнахме една битка за неговото издирване. Намерихме го. Той все отлагаше срещата ни. Внезапно и случайно, когато отивах да снимам филм за Ани Лейбовиц, го открих в хотела в Санкт Петербург. Всичко започна от една пресконференция, на която му се представих и му казах: „Аз съм човекът, който Ви звъни по телефона”. И той отговори: „Добре. Правим го”, но трябваше внезапно да замине. След това отидохме в Белград, Вишеград, в Дървен град. Пак го отложихме. И така няколко пъти се срещахме и отлагахме във времето този много голям разговор, който стана буквално последните часове преди да напусна Дървен град. Бях почти отчаян, че няма да имам този цялостен поглед. Имах много часове разговори с него. Имах нуждата да събера всичко това, което се появяваше в мен като въпроси във времето. Исках да науча историята на Емир Кустурица такава, каквато е днес и сега. Това не е филм, който изследва неговата биография, а това е по-скоро едно вглеждане в Кустурица на прага на неговите 60 години, пред старта на нов, много мащабен филм с Бенисио дел Торо. Кустурица, който е поуспокоен. Кустурица, който се завръща там, откъдето е тръгнал. А това е една гранична линия между Република Сърбия и Босна.

Какво сте вложили в заглавието„Кустурица. Балкански хулиган“?

Това е една шега, разбира се. През всичкото това време неговите приятели свидетелстват за това, че той е човек, който по някакъв начин предизвиква другите – било чрез киното, било чрез поведението си. Той е човек, който е израснал на улицата. Той е един вагабонтин. Неговото усещане за света е много автентично. Именно тази автентичност влагам в думата „хулиган”, защото той много добре чувства, възпроизвежда и някакси преживява Балканите. А да преживяваш Балканите, не е лесна работа.

Какво научихте от срещата си с Кустурица?

Научих, че думата „достойнство” има смисъл. Въпреки грешките, въпреки провалите, въпреки успехите, въпреки парите, въпреки проблемите, въпреки любовта и въпреки разделите. А това да запазиш собственото си достойнство,
е привилегия на хората, които знаят кои са, които се справят със собствения си живот и го живеят по начин, по който след време да не се срамуват. Смятам, че моето голямо откритие за Кустурица са две неща: той е тъжен човек, напук на неговите филми, които искрят от емоция, страсти, любов и т. н. Той е един много достоен човек, въпреки писанията, че се заиграва с този или онзи.

Как мотивирахте Кустурица да застане пред Вашата камера?

Готов съм да бъда навсякъде и да се срещна с всеки, който ми е интересен и чрез когото мога да отговоря на въпроси, които ме вълнуват. Кустурица е един от тези хора. Със сигурност не съм му плащал, за да ме допусне до себе си. Това са едни много нискобюджетни филми. Ключът е в респекта ми към твореца, към личността, която ме е провокирала да направя този филм. Уважението и любовта към екипа, с който го правя, ме кара да бъда много честен. Не може, когато си толкова искрен, да не стигнеш до човека и той да ти откаже. Вярвам в това. Неслучайно Кустурица е поредният много значим за мен човек, с когото аз се срещам. Среща, която няма да забравя. Среща, която превърнах в едно добро познанство.