Необичайно заподозрени

Дейвид Макензи е роден през 1966 г. Публиката на София Филм Фест добре го познава още от дебютния му филм „Последната велика пустош“ (2002), включен в конкурсната програма на Фестивала през 2003 г. Година по-късно Дейвид Макензи ни плени с екзистенциалната си драма „Младият Адам“. Кинотворбата спечели наградата „Майкъл Пауъл” за най-добър британски филм на фестивала в Единбург. Следващите два филма на Макензи – „Пагубна страст“ (2005) и „Халъм Фоу“ (2007), са номинирани за „Златна мечка” на фестивала в Берлин. „Халъм Фоу“ е отличен и със „Златен Хичкок” за най-добър филм, както и с наградата на “Kodak” за операторско майсторство на кинофестивала в Динар (Франция). С „Професия жиголо” (2009) Макензи се пренася за кратко в Холивуд, за да се върне отново към мрачните тонове на британското ежедневие с „Перфектно чувство” (2011). Най-новият филм на режисьора е жизнеутвърждаващ поглед към смисъла на любовта и на това да бъдеш обичан в днешните смутни времена.

Единствената дама в състава на международното жури е актриса и режисьор Олга Духовничная, нашумяла напоследък с участието си във филма „Портрет по здрач” (Голямата награда на МКФ в Солун). Актрисата учи във факултета по изкуствата на Белоруския държавен университет, а през 2001 г. завършва майсторски режисьорски курс в класа на Алексей Герман. През 2005 г. Диховичная се дипломира по специалността психология в Московския държавен университет. В продължение на 10 години Олга трупа опит в телевизията като журналист и водещ, а за периода 1999-2009 г. създава 9 документални филма като режисьор, сценарист и копродуцент. Правят впечатление ролите й в „Копейка” (2002), сериала „Пари” (2002), „Дишай, издишай” (2006), „Два дни” (2011). В „Портрет по здрач” (2011) на Ангелина Никонова за ролята си на жена, която се влюбва в насилника си, Диховичная е удостоена с награди от фестивалите в Онфльор (Франция) и Оренбург (Русия). Днес Диховичная е художествен директор на модерния московски кинофестивал „Утре” (Завтра).

Българският режисьор Драгомир Шолев завършва НАТФИЗ (специалност анимация и филмова и телевизионна режисура), работи като асистент-режисьор в редица игрални филми и е автор на над 150 реклами и музикални видеоклипове. Специалистите го определят като обещаващ режисьор и сценарист след успеха на късометражните му филми „Семейство”, „Хабанера”, „Преди живота, след смъртта” и „Посредникът”. През 2005 г. черно-белият „Преди живота, след смъртта” получава наградата JAMESON за най-добър български късометражен филм. През 2011 г. създава игралния си дебют „Подслон”. Триумфалното фестивално шествие на филма започна от Сан Себастиан, на 15-ия София Филм Фест бе удостоен с Голямата награда за най-добър филм в Международния конкурс, наградата “Kodak” за най-добър български игрален филм и с наградата на публиката. В момента Драго Шолев пише сценария за втория си игрален филм.

Словенският режисьор и сценарист Ян Цвиткович е роден през 1966 г. Дипломира се като археолог. От 1998 г. пише сценарии за късометражни и игрални филми и за ТВ сериали. През 2001 г. дебютира като режисьор с „Хляб и мляко“, отличен като най-добър дебют на фестивала във Венеция. Вторият му филм „От гроб на гроб“ (2005) получи наградата за най-добър балкански филм на 10-ото издание на СФФ през 2006 г., а също и наградата за най-добър режисьор от кинофестивала в Сан Себастиан. В Котбус творбата бе удостоена с Гран при и наградата
на Екуменическото жури. На кинофестивала в Торино „От гроб на гроб“ донесе на Ян Цвиткович наградите за най-добър филм и най-добър сценарий.

В компанията на четиримата режисьори в журито ще се озове френският продуцент Марк Баше, който също дебютира в киното зад камерата. От 1982 до 1988 г. той е оператор на 8 късометражни филма. През 1994 г. е копродуцент на „Преди дъжда” (реж. Милчо Манчевски), а през 1997 г. е продуцент на „Доберман” (реж. Ян Кунен). Името му е свързано с продукцията „Влакът на живота” (1998) на Раду Михалеану, а интересът му към източноевропейското кино достига кулминацията си в дългогодишното му партньорство с босненския режисьор Данис Танович. Френският продуцент гостува за пръв път на София Филм Фест през 2002 г. и връчи първата награда на Фестивала NO MAN’S LAND за най-добър балкански филм. Може би сте го забелязали като любопитен турист във филма „Цирк Колумбия” на Данис Танович, ако не, със сигурност ще го видите на сцената по време на финалната