Мартичка Божилова: Телевизиите са основните ни партньори

Тази година на София Филм Фест 2012 „Агитпроп” има две премиери за България – на документалните филми „Момчето, което беше цар” (90 мин) на Андрей Паунов и „Татко снима мръсни филми” (60 мин) на Йордан Тодоров. И двата филма са снимани от тандема Мисирков/Богданов. Филмът на Йордан Тодоров е предназначен за разпространение заедно с холивудската класика от 60-те години „Оргията на мъртвите”. И този път като отличителен стил на продуцентската къща можем да очакваме умелото жонглиране между жанровете.

Винаги ли се налага на българските продуценти и режисьори да мислят за пазара?

Опитвам се да мисля за пазара и да намеря историята, която на мен лично да ми харесва и не мога да се сдържа да не я разкажа. Разсъждавам и върху това дали е гледаема и дали може да бъде финансирана.

Какъв е предметът на размисъл в тези филми?

Филмът „Момчето, което беше цар” се фокусира върху рефлексия, медитация, затова какво се случи в България и защо в крайна сметка българският народ избра своя бивш цар за министър-председател. Филмът е на много нива. В него се разказва за царя и за неговото царство. Има галерия от герои, които са изключително кинематографични и експресивни, а понякога абсурдно смешни. Другият филм „Татко снима мръсни филми” е посветен на режисьор и продуцент от Холивуд. Изключително много се заиграва със стилистиката на Холивуд от 60-те. Имаме невероятни архиви, които са анимирани по един много сантиментален ретро начин. Филмът се гледа изключително лесно. Предназначен е за широка аудитория.

Има ли независимо българско кино и по какъв начин функционира в условията на настоящата кинополитика?

Независимо българско кино има, имало е и винаги ще има. Въпреки трудностите с държавното финансиране, хубавите филми винаги ще намерят начин да бъдат реализирани. В последните три години много малко от излезлите филми, които аз съм продуцирала, са финансирани от държавата. Пазарът на документалното кино е много очевиден. Той е предназначен предимно и само за телевизията. Телевизиите са основните ни партньори. Много ми се иска българските национални телевизии да имат специален слот за документално кино. Това у нас все още е в сферата на мечтите, за разлика от други европейски държави.

По какъв начин намираш финансирането за филмите?

Правим копродукции с чужбина, а също така работя с частни телевизионни канали в България. Понякога имам изцяло частен проект, който е финансиран от корпорация. Намират се различни начини за финансиране, но най-очевидният партньор за производството на документално кино е телевизията.

Къде можем да гледаме филмите след официалната им премиера на София Филм Фест 2012?

Съвсем скоро ще започне рекламната кампания по филма „Момчето, което беше цар”. Ще има киноразпространение. След една година се надявам да го видим и по телевизиите в България. В края на април филмът „Татко снима мръсни филми” ще има комбинирана кинопремиера заедно със старите холивудски филмови класики. Ще бъде показан в ограничен брой кина. Ще го комбинираме с премиерата на биографичната книга за Стивън Апостолоф, написана от нашия режисьор Йордан Тодоров.