Градът е малък и попадаш на интересни сюжети

Каква е предисторията на „Град на мечти”?

Преди пет години с продуцентката Галина Щърбева и оператора Петко Гюлчев решихме да осъществим идеята за филм, посветен на града на социализма – Димитровград, днешна столица на поп-фолка. Кандидатствахме по различни проекти, постепенно и бавно откривахме града. Историите сякаш ни очакваха на място. Градът е малък и с наблюдения, разговори, проучване попадаш на безценни сюжети. Мисля, че едно от най-хубавите качества на документалното кино е чувството, че си детектив в издирване на истинската история на хората.

Как откриваше хората, заснети в „Град на мечти”?

Двама от главните герои в „Град на мечти” са Папо и Симона от някогашния клуб на културните дейци, днес модерно
кафене. С Петко Гюлчев седяхме там една вечер и случайно на съседната маса мъж на средна възраст и младо момиче пиеха бира. То плачеше. От наш приятел разбрахме кои са тези хора. Оказа се че мъжът, Папо, е местната рок легенда от група „Амадеус”, днес композитор на поп-фолк музика. Плачът на девойката се оказа породен от убеждението на Папо, че тя още е малка, за да отиде в компанията „Пайнер”. Проследявайки историите им, ние открихме за какво мечтаят, от какво са се отказали.

Какво е общото между героите във филма?

Мисля, че вярата и разочарованието, а може би някои от тях все още вярват в мечтите си. Общи са мечтата, с която някога бригадирите са отивали в града, и тази, с която момичета от цяла България сега идват в Димитровград, за да станат звезди.