Уискито само замества надеждата

Как се чувстваш като участник с дебютен филм в конкурсната програма на 16-ия София Филм Фест?

Супер. Както казва моят преподавател и любим режисьор Спайк Лий: “Много е трудно да направиш филм, даже и лош.” Така че съм щастлива, че имах шанс да направя филм, камо ли да е в конкурсната програма на СФФ.

Това че в конкурса има още един български филм притеснява ли те или те радва?

Режисьорът на “Аве” и аз сме с подобни съдби – живеещи в Ню Йорк от години, завършили там в един и същи университет и с дебютни филми на феста. Както подобава за имигранти, запознахме се на една аерогара. Така че, да, радвам се.

Могат ли да съществуват вярата и любовта без намесата на уискито? Ти самата в какво вярваш? А в любовта
вярваш ли?

Уискито само замества надеждата. Иначе аз вярвам в Господ, любовта, толерантността и в това, че всичко е възможно.

Ти си родена в кинаджийско семейство – майка ти е преподавател в НАТФИЗ, баща ти е оператор, това ли надделя в решението ти да се занимаваш с кино, или нещо друго?

Когато заминах да уча в Америка на 18, нямах никакво желание и намерение за кино – отидох с икономическа стипендия в Чикаго. Но там случайно попаднах в един час по експериментално кино и след като гледах филм, който се състоеше от бял екран и хартиени самолети, които публиката хвърля към екрана, реших да сменя специалността си. Сега ми звучи налудничаво, но се радвам, че имах смелостта да го направя.

Видях, че баща ти е продуцент на твоя филм – трудно ли се работи с продуцент, който ти е баща?

Трудно ще ми е да работя с друг, освен с баща ми, след този филм. Той искаше само и единствено най-доброто за филма и ме подкрепяше и ми вярваше от първия ден досега.

Какво е киното за теб?

Наскоро си мислех как имигрантите имат дом само в своето детство. Киното за мен е моето детство, тъй като израснах на киноплощадки. И може би затова се върнах към него, когато емигрирах.

Ако трябва да направиш оценка на българското кино в програмата на 16-ия СФФ, каква ще е тя?

Гледала съм само “Кецове” от българските филми в програмата и оценката ми е 6 от 6. Валери Йорданов е невероятно талантлив и съм много щастлива, че работих с него в моя филм. В Америка всички казват, че им прилича на младия Кристофър Уокън.

Очакваш ли да се видиш сред наградените?

Винаги имам надежда. А когато тя се изпари на награждаването, винаги се намира уиски.