Трагикомедията на българското село: бедно, но пасторално

Докато колегите му правеха филми за селото, неговите герои се разхождаха из клаустрофобични апартаменти на големия град. След като се почувстваха емигранти в собствената си страна и видяха колко трудно е да бъдеш шивачка в София, персонажите на Людмил Тодоров решиха да усетят свободата на селото.

Именно там се развива действието в „Миграцията на паламуда”. Новият му филм тръгна със скандал, чрез който режисьорът ясно показа позицията си, с която обвинява собствениците на големи киносалони, че монополизират пазара на българска продукция. Във филма, който бе показан и по време на 16-ото издание на София Филм Фест,  видяхме доста непознати лица, редом до големи актьори като Ицках Финци, Христо Мутафчиев, Стефан Вълдобрев и покойният вече Велко Кънев.

Историята ни запознава с двама художници, които се опитват да продадат изкуството си в малките населени места, където парите са кът, а истинските ценности почти не се виждат.  Хората на село живеят в такава нищета, че са готови без свян да откраднат дори от циганите.

Все пак Людмил Тодоров не ни лишава от надежда, че българинът въпреки трудностите, не е загубил чувството си за хумор. От една страна може като дете да се чуди на пукащата в огъня пластмаса, а от друга да се хвърли в реката за да спаси икона. 

И така, освен потънало в немотия, ще видим българското село и чрез пасторалните кадри, които е уловила камерата на Рали Ралчев и някак премереността на трагикомичната среда, в която растем и се развиваме.

Без да раздава присъди режисьорът ясно позволява да се разбере разликата между „изящното изкуство” и истински ценното, между този, който се харесва такъв какъвто е, и този, които иска повече от живота, между пътя, в който едни се разхождат с кръст забоден в колата, а други не искат и да знаят, че нямат спирачки, защото животът може да се живее и без бариери.