"Странични ефекти" - в редки случаи причинява смърт

Какви „Странични ефекти“ може да получи човек, ако злоупотребява с лекарства. На тази тематика е новият едноименен филм на Стивън Содърбърг, който се зарича, че това е и последният му проект в киното.

Подобно решение може би е естествено (не и за феновете му), след като режисьорът се превръща в един от най-продуктивните автори за изминалите повече от 20 години. Започнал шеметната си кариера със „Секс, лъжи и видео“, той печели „Златна палма“ в Кан, след което създава проекти като „Извън контрол“, „Ерин Брокович“, „Трафик“, „Бандата на Оушън“. Содърбърг не участва във филмите си единствено като режисьор, а се включва и като оператор, и монтажист, използвайки псевдоними.

Историята в „Странични ефекти“ ни запознава с крехката психика на Емили (Руни Мара), която извършва нещо страховито под въздействието на доста добре рекламирани медикаменти. Содърбърг ни въвежда в света на съвременното болно общество, което демонстрира щастие, единствено употребявайки хапчета. Със случая на Емили се заема психиатърът Джонатан Банкс (Джуд Лоу) – британец, който се възползва от модата в САЩ с лекота да предписва медикаменти на пациентите си.

Идеята, която засяга режисьорът в проекта си, е особено актуална в момент, когато някои от най-големите американски звезди починаха от злоупотреба с подобни лекарства. Филмът на Содърбърг започва като акцент върху този проблем, но постепенно измества драматичния жанр с елементи на трилър. Ситуацията, в която попадат персонажите, е повече от съмнителна, особено когато в нея се включва и предишният психиатър на Емили (Катрин-Зита Джоунс).

За пореден път Содърбърг успява да привлече доста известни актьори в проекта си. Така към екипа се включва и Чанинг Тейтъм. Виждаме го в ролята на съпруг на Емили. Тейтъм изигра главното действащо лице и в предишния проект на Содърбърг „Супер Майк“, където показа завиден талант като стриптийзьор.

Въпреки че е обещан като последен, „Странични ефекти“ на Содърбърг има вкус на дебютански ентусиазъм, съчетан с дългогодишна зрялост. Режисьорът с клинична точност използва уменията на актьорите да дадат на своите персонажи най-автентичното превъплъщение. Руни Мара, позната от „Мъжете, които мразеха жените“ (The Girl with the Dragon Tattoo) на Дейвид Финчър, тук разкрива илюзорно ранима природа. Джуд Лоу пък успява да се пребори с наивността си от началото на историята и да се превърне в истински Шерлок Холмс. Все пак той и тази роля я е играл.