Вълшебни истории има и в България

Режисьорът на един от най-удивителните псевдодокументални филми в света „Първите на Луната” Алексей Федорченко тази година представя на СФФ новия си филм „Небесните невести на Марий Ел”. Пътешественик, оригинален разказвач и автор на филми точно от онзи специален тип, в който причудливост и човечност са в идеалната си пропорция и всъщност преливат едно в друго, Федорченко се насочва към културата на угро-финския марийски народ не за първи път. Иначе и у нас не скучае. Откакто е тук, от 2– 3 дни, си е купил „Ян Бибиян” и се опитва да го чете на български... Това обаче е друга история – за Ян Бибиян и за българския паспорт на Алексей Федорченко (ще ви я разкажем друг път)

А сега нека започнем с една фраза от филма му „Първите на Луната”, която казва доста неща, ако не и всичко по отношение на начина на гледане на киното – „Което е било, е заснето, защото, ако е снимано, значи се е случило”...

В някаква степен е така, да. Първият ми филм беше документален, тогава работех в документална студия и затова за мен е много важна истината в кадрите. Посредством нея можем да достигнем до документалната правдивост на всеки жанр – и в комедията, и в драмата.

Не за пръв път насочвате обектива си към марийската култура. Откъде идва този Ви интерес?

Съвсем случайно се запознах с писателя Денис Осокин (по чийто роман е правен филмът „Небесните невести на Марий Ел” – б.а.), който е професионален филолог и в сферата на интересите му попада и фолклорът на Северна Волга, където живеят марийците, нашите угро-фини. И така – първо снимахме филма „Шошо” на марийски език и сега, шест години по-късно, се добрахме и до „Небесните невести”. Луговомарийците в нашия филм са реално съществуващ народ в автономната република Марий Ел в Русия с много интересен фолклор, много интересни вярвания, истории и обреди, повечето от тях, за съжаление, на изчезване. Или вече изчезнали. И с този филм ние се опитваме да реконструираме вълшебния свят на тези обреди и да го върнем в реалността.

Но методът не е етнографски, защото това е един доста емоционален филм...

Не, тук няма етнография. Това е един марийски Декамерон, 22 истории за различни марийски жени, много еротични истории, но не в буквалния смисъл, а през призмата на езичеството. Това е еротиката на реалния живот на природата и силата на езичеството, чието ехо все още е живо. Но „Небесните невести” е и комедия, в чистия първоначален смисъл на тази дума. Може би еротическа комедия, не зная... Но да видим, филмът е показван само няколко пъти и още не мога съвсем да преценя в какъв жанр е.

А започнахте ли да разбирате малко по малко марийски?

Не, знам няколко думи, но имахме учител по марийски, който ни помагаше по време на трийседневните снимки – иначе езикът е много сложен.

А публиката, Вашата публика – за нея този филм изобразява нещо екзотично, или тя приема чудния свят на марийците като свой?

Мисля, че като свой. За мен беше удивително и за филма „Овсянки” (предишния филм на Федорченко на марийска тематика – б.а.), и за този сега, как европейците възприемат тези филми като истории за техните предци. Има нещо общочовешко, пречистващо в тези филми. Независимо че в тях има доста голи женски тела, „Овсянки” например получи Наградата на католическите епископи за висока духовност. И в арабския свят, в Абу Даби, този филм беше приет и награден като филм за красотата и любовта. „Небесните жени”, чиято премиера беше в Рим, беше провъзгласен от ватиканската преса за „най-добър и най-духовен филм на фестивала”. И за мен това е изключително приятно, защото ние затова правим кино, затова правим изкуство – от и за любов.

Ако си говорим за т.нар. „магически реализъм”, в най-искрените и неклиширани измерения на понятието, на Запад той е на изчезване, но може би не чак до такава степен в земите между Русия и Монголия...

Не, вълшебен филм може да се снима и тук, у вас. Ако се опиташ да видиш нещата, мисля, че може да откриеш наистина вълшебни светове и истории и тук, в България. Точно по тази причина преди две години специално дойдох и пътувах през България с кола, за да попадна в такава магическа атмосфера – останах цял месец и обходих наистина всички кътчета.