Чудовищното реалити продължава и в "Игрите на глада: Възпламеняване"

До какви чудовищни размери може да достигне реалити форматът се опитва да опише Сюзън Колинс в трилогията си „Игрите на глада“.

Романът веднага бе грабнат от Холивуд и превърнат в поредната поредица за гладни за зрелище тийнейджъри, готови да се хвърлят на подобен сюжет и да го изконсумират до дъно.

Историята ни прехвърля в бъдещето, където класовото разделение е ясно развито. Щастливците живеят в главния град Капитолия на държавата Панем, където президентът Сноу (Доналд Съдърланд) държи тоталитарно останалите 12 Окръга в страх и ужас, измисляйки им „Игри на глада“, в които пред очите на всички младежи се избиват помежду си, за да остане само един победител.

И докато в първата част стискахме палци за опитната в лова Катнис Евърдийн (Дженифър Лорънс) и нейния съсед Пийта Меларк ( Джош Хъчърсън), то година по-късно, когато започва и продължението, те обикалят окръзите като победители и поддържат мнимата любов помежду си.

В книгата като че ли чувствата на персонажите един към друг са доста по-изразени и двамата се преоткриват, докато в екранизацията тези емоции трудно ще се усетят от обраното държане на Хъчърсън. Отново съвсем за малко се появява и първият избраник на Катнис (Лиъм Хемсуърт), подобно и в първата част и някак не успяваме да усетим героинята на кого държи повече.

И докато в първата част любопитно бе изграждането на футуристичния град Панем, то този път интересът е върху игрите, които се появяват към втората половина на филма, когато един срещу друг трябва да се изправят някогашни победители. Хищни маймуни, отровни мъгли и часовник, отмерващ темпото на следващото препятствие успяват да държат в напрежение, което до някъде компенсира първата леко скучновата част от филма.

Иначе едва ли е изнеда, че „Игрите на глада: „Възпламеняване“, подобно на първата част ще трогне предимно тийн поколението. Порасналите зрители ще познаят в сюжета препратки от други известни романи, но пък хубавото в продукцията е изборът на актьорския състав.

Лорънс има зад гърба си „Оскар“ за „Наръчник на оптимиста“ и тук отличието й дава самочувствие да играе още по-убедително. Нейният и на Пийта ментор в игрите, (някогашен победител от 12-и окръг) е изигран от Уди Харелсън – както винаги свежо присъствие във филмите. Сполучливо и Елизабет Банкс влиза в образа на водеща на представянето на двамата победители от "Игрите на глада". С карикатурна визия, която държи предимно на външното спокойствие, във втората част героинята претърпява обрат и проявява човешка загриженост.

Другото добро попадение е и появата на Филип Сиймур Хофман като гейммейкър Плутарх Хевънсбий, който се опитва да стъжни съдбите на участниците.

Кратко, но ключово присъствие прави отново и Лени Кравиц, чийто персонаж вдъхновява Катнис да се превърне в „Сойка присмехулка“. Но тази й роля ще се разгърне във финала, когато чакаме революционни решения да разтърсят спокойствието на президента - героя на Съдърланд.