Има ли място за жена сред джуджета, хобит и мрак

Сенки, страх и внушителни чудовища, събудени от забравени подземия, отново ще помрачат спокойствието в мирните светове на средната Земя в „Хобит: Пущинакът на Смог“.

Втората част от трилогията отново е под режисурата на Питър Джаксън. Опитът му в предната трилогия по Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените“ му дава като че ли още повече смелост да разказва със замах несъществуващи в книгата епизоди и да добавя персонажи.

Главен образ е хобитът Билбо Бегинс, който още в първата част напусна домашния уют, за да помогне на джуджетата да намерят своя дом, зорко пазен от страховития дракон Смог.

Пътят им е осеян с опасности. Боевете със страховития от първата част бял орк Азог изглеждат като детска игра пред спречкването с гигантски паяци или срещата със самия дракон, притъпил яростта си в очакване да се сбъдне пророчеството и джуждетата да се върнат да търсят златото си.

Историята е разтегната в 160 минути, но те са така динамично запълнени, че усещането за продължителност е само толкова, че да ни потопи в приказния свят, населен от магични създания и внушителни природни пейзажи. Любопитно разкрит е и Езерният град, изграден от високи къщи, надвиснали над тесни улички, залети от вода, подобно на Венеция.

Човешките същества са кът. Женските създания -  също, но този път Джаксън е отделил доста време за несъществуващата в книгата елфа Тауриел (в ролята Еванджелин Лили). Нейният образ се оплита в любовен триъгълник между познатия от „Властелинът на пръстените“ елф Леголас (Орландо Блум) и джуджето Кили от кръга на Бегинс. Тауриел заема доста екранно време в продукцията, като така и не става съвсем ясно към кой от двамата клонят нейните предпочитания. Тя върти меча умело и така преиначава описаното от Толкин предимно мъжко присъствие.

Във втората част на екранизирания „Хобит“ героите достигат до крайната си цел – Езерният град и Самотната планина, като битките са една идея по-динамични от тези в първата част, често придружени от неспиращи елфски лъкове.

От друга страна Питър Джаксън е описателен и дава на зрителите да си поемат дъх, наблюдавайки отблизо случващото се с всеки отделен герой. Така драконът може да се види в детайли, почти да се усети горещият му дъх, а главните персонажи са показани като противоречиви личности, всяка от които крие своите тъмни страни.

Вярата ще води отново действието. Гандалф ще има по-малко значими включвания, като Питър Джаксън дава еднозначна заявка, че истинският екшън ще ни посрещне в заключителната трета част.