Струва ли си последният филм от поредицата “Хобит”?

Шестият и последен филм за Средната земя на режисьора Питър Джаксън е най-краткият, пише Би Би Си. Трите части на “Властелинът на пръстените” бяха по около 3 часа на парче, докато първите два епизода от “Хобит” продължиха съответно 169 и 161 минути. Грандиозният финал „Хобит: Битката на петте армии“ стига до 144.

Въпреки това от Би Би Си посочват, че дори и тези минути изглеждат изключително много предвид големината на останалите томове от сагата за Средната земя. “Хобит” е най-краткият роман, а в първите два филма “Хобит: Неочаквано пътешествие” и “Хобит: Пущинакът на Смог” Джаксън ни показа почти целия сюжет без последните 65 страници. Как режисьорът и сценарист успява да запълни близо 2,5 часа с толкова малко “материал”?

Отговорът на Би  Би Си – с всичко, което може. Лентата е наблъскана с всевъзможни специални ефекти и десетки герои, немалка част от които въобще не присъстват в романа на Толкин.

Джаксън и колегите му сценаристи Фран Уолш и Филипа Бойенс дават възможност на всеки един от героите да попадне във фокус и да докаже своята храброст. Нищо че елфът Леголас отсъства от романа “Хобит” - във филма той е централен персонаж. Битки, които едва се споменават в книгата, са представени като грандиозни моменти от последната част от поредицата.

От Би Би Си не отричат, че Питър Джаксън дава зрелището, за което зрителите си плащат. „Хобит: Битката на петте армии“ безспорно е колосално техническо постижение. Компютърните графики са несъизмеримо по-добри в сравнение с “Властелинът на пръстените”, а никой дракон в историята на киното не е изглеждал толкова реален и спиращ дъха.

Но не само чудовищата са впечатляващи. Отделено е изключително внимание на най-малкия детайл – брони, въоръжение, дори прически. Не са много филмовите продукции, в които могат да се видят така изпипани подробности.

И все пак не всички зрители биха изпаднали във възторг от тези неща. В крайна сметка, както предполага и заглавието, филмът е една голяма битка. А непрекъснати боеве в продължение на 2 часа биха дотегнали на немалка част от аудиторията. Постоянно падане на глави, спорадичен диалог, предрешен изход на иначе драматичната битка не са предпоставки за задържане на интереса.

Както отбелязват от Би Би Си злодеите са страховити, но изключително лесни за убиване. В един епизод от лентата Билбо мята три камъка и убива три грамадни орки.

Неслучайно доста критици са на мнение, че първоначалната идея за разделяне на романа в три филма не е особено сполучлива. Така „Хобит: Битката на петте армии“ по-скоро се превръща в трето действие от един филм. Няма кой знае какво развитие на героите, тъй като Джаксън и екипът му очакват да познаваме Билбо и компания много добре.

И някак се губи усещането, че тази лента е завършек на епично приключение, защото (освен, ако не сме си изгледали наскоро първите 2 части) трудно ще си спомним каква всъщност е историята зад тази финална битка.

Питър Джаксън обяснява, че подходът му към “Хобит” е такъв, за да има равнопоставеност като мащаб с трилогията “Властелинът на пръстените” - да могат двете поредица да се разглеждат като една цялостна сага.

Романът “Хобит” е издаден цели 17 години преди “Властелинът на пръстените” и е далеч по-кратък, жив и някак по-детски. За Джаксън основната цел е “Хобит” да е адекватна филмова предистория на “Властелинът на пръстените”. Погледнато от този ъгъл „Хобит: Битката на петте армии“ е успешен продукт.

Но като самостоятелен филм не чак толкова. Да не говорим като адаптация по пленителния роман на Толкин.