Владислав Икономов бягал от училище, за да ходи на кино

Проф. Владислав Икономов бягал от училище, за да ходи на кино, "признава" режисьорът в документалния филм за него "Всичко. . . почти" на Валерий Крисенко.

Авторите определят като откровен разговор, изповед филма, представен на 22-рия Фестивал на българското документално и анимационно кино "Златен ритон".

Като малък Владислав Икономов трябвало да свири на пиано, но истинската му страст било четенето. Слагал книга върху партитурата, свирел гами, а когато родителите му се прибирали, баба му ги уверявала, че детето се е упражнявало два часа.

"Изобщо не учех - каквото запомнех от часовете, това беше", откровеничи още режисьорът.  А бягствата от училище невинаги "минавали". Веднъж завел и част от класа - на "Потомъкът на Чингиз хан" на Пудовкин. Извикали ги при директора и на въпрос защо го е направил Икономов казал: "Исках да покажа на съучениците си хубав съветски филм". Така бурята се разнесла, пише БТА.

"Не знам какво образование е необходимо, за да си режисьор - важно е да знаеш много. И за живота, и за изкуството - а киното е повече към живота, отколкото към изкуството, - е необходим късмет, това е много важно", казва професорът.

За него най-големият комплимент са думите на Анджей Вайда: "Ти си един от нас". Казва го в разговор във филма с Даниел Олбрихски. Актьорът пък си припомня, че за първи път е пил водка - а иначе обича вино - и за първи път е слушал Булат Окуджава именно с Владислав Икономов.

Режисьорът разказва за студентските си години в Полша, за срещите и приятелствата с именити режисьори, за късмета си да работи с велики български актьори, за спираните си филми, между които "Гибелта на Александър Велики" с Григор Вачков като строител идеалист, събрал после 700 000 зрители.

С мъдрост, ерудиция, хумор, самоирония, задълбочено аналитично вглеждане - със загриженост - в човека и света, в миналото и в настоящето, печели зрителя филмът-изповед на проф. Владислав Икономов. Той самият споделя мнението на Хичкок, че единственият, на когото е длъжник, е зрителят, който му дава два долара за билет и най-важното - посвещава му два часа от живота си.