У-лицата: България се оказа "Невидимата Европа"

 И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Българското кино в Испания

Български филми, създадени през последните 15 години се прожектират в Барселона от 5 до 29 януари. Инициатор на събитието е българката Мариана Христова, която е там от почти 2 години. Харесва й да живее в Испания, след като прави стаж в каталунската филмотека по време на обучението си в Амстердам. Работи в киноархива в Барселона, като участва и в организирането на две изложби.

"Каталонската филмотека е и музей на киното – разказва българката – Притежава голям филмов фонд, който се съхранява извън Барселона, далеч от морската влага, но има и централно разположена сграда, в която активно се промотира кино – с два киносалона и изложбена зала, която сменя репертоара си на 3-4 месеца. Много пъти пристигат изложби направо от Cinemateque Francais в Париж. Има и постоянна експозиция на стари прожекционни апарати, широкодостъпна библиотека със специализирани за киното издания и видеотека с богата колекция".

Общо десет са родните продукции, селектирани от нея и Октави Марти, (главния програматор на) Каталонската филмотека. Именно с родната ни кинематография се открива новата година в културната институция. Според Мариана, това е чудесно, тъй като Филмотеката в Барселона е отгледала подбрана публика, която има вкус към алтернативното кино и се интересува от различните национални кинематографии.

"Основен критерий е филмите да бъдат разбираеми за каталонската публика, а също и да създадат автенична представа за живота в съвременна България (доколкото филмите ни се занимават с това)", отбелязва Мариана. Подбраните филми се занимават с теми, които вълнуват обществото ни: България и българите през погледа на чужденеца, социализъм и постсоциализъм, вътрешната емиграция, социалния разпад, изгубените поколения.

Сред заглавията е "И Господ слезе да ни види" на Петър Попзлатев по Станислав Стратиев, който илюстрира интересна тенденция в българското кино след 89-та година да се представи българската действителност през погледа на чужденеца. "Това е филмът, в  който този мотив е добре изведен", отбелязва Мариана.

Друг филм, който ще видят в Барселона е "Емигранти" на Людмил Тодоров и Ивайло Христов. Включени са "Дзифт" и "Цветът на хамелеона", които са свързани със сценариста Владислав Тодоров. "Виктория" на Майя Виткова, "Аве" на Константин Божанов, "Момчето, което беше цар" за Симеон Сакскобурготски, който все пак е известна фигура в Испания. Другият документален филм "Цветанка" на Юлиан Табаков представя много синтезирано историята на България отпреди 9-и септември, социализма и прехода.

"Невидимата Европа"

"Невидимата Европа" – така е представено българското кино в Барселона. "Много честно заглавие, предложено от Октави Марти - обяснява Мариана - по този начин откровено заявиха, че не знаят много за българското кино".

Оказва се, че тя така и не успява да намери някога в този град да е прожектирана панорама на българското кино.

"Кинематографията ни в Испания е представена твърде спорадично и откъслечно. Хубавото е, че все повече български филми идват на фестивала Сан Себастиан и от там има някаква информация, но не е цялостна", отбелязва българката и допълва, че идеята на този цикъл е да създаде цялостна картина за съвременното българско кино от последните 15 години, като същевременно избраните филми представят и живота в България.

Организаторите

За да се случи събитието е необходима цяла година. Мариана Христова обяснява, че това е така, защото в Испания няма културен български институт, а посолството ни в Мадрид не разполага с твърд бюджет за култура. Така за всяка нова инициатива е необходимо тепърва да се търсят средства и всичко се случва доста по-бавно.

"Проблем е липсата на културен институт – обяснява Мариана – Тук живеят много българи и подобна структура е нужна, не толкова, за да събира сънародниците, които да се припознаят заедно с традициите си, колкото за да се покаже българската култура на испанците". Само така, според нея сънародниците ни живеещи там ще могат да бъдат разпознати с културни традиции, а не просто като гастърбайтери (емигранти).

Все пак събитието се случва най-вече благодарение на посолството ни в Мадрид и специално на упорития труд на първия секретар Десислава Парушева, която не се ограничава само със задълженията си, а влага допълнителни усилия, за да промотира България.

"Работната среда е доста инертна и работещите в културните институции по-трудно поемат собствени инициативи", споделя Мариана. Парите за прожекциите на българско кино в Барселона идват основно от Каталонската филмотека. "Това е разбираемо, защото те имат специален бюджет, за да представят чужди и по-малко познати на каталонската публика кинематографии – полско, а този път и българско кино", казва още Мариана. 

В проекта участва и Националния ни филмов център, с чиито средства са изготвени промоционални материали и двама от режисьорите ще отидат в Испания, за да представят филмите си. Съдейства и Държавният ни културен институт към Министерството на външните работи.

След Барселона, българското кино отпътува и за Мадрид, където последната панорама на родната ни кинематография се е случила през 1989-а година.