10 филмови шедьоври на Тодор Динов ще бъдат показани в''Одеон''

Десет филмови шедьоври на Тодор Динов (1919-2004) ще бъдат показани на 21 март в "Одеон" по повод 85-годишнината от рождението на бащата на българската анимация, съобщиха от филмотеката.

Освен култовата лента "Маргаритка" от 1965 г., програмата включва "Прометей" (1959), "Приказка за боровото клонче" (1960), "Гръмоотводът" (1962), "Ревност" (1963), "Изгонен от рая" (1967), "Прометей 20" (1970), "Верижна реакция" (1972), "Перпетуум мобиле" (1975) и "Парижкият дъжд" (1980).

Междувременно СБХ представя непоказвани досега  ескизи на Тодор Динов в техника акварел, пастел, маслени бои и живописни платна. Експозицията в Националния център за съвременни изкуства на "Шипка" 6 е наречена ''Обещаното" и включва от най-ранните рисунки до творби от последните няколко години.

Динов е автор, режисьор и сценарист на повече от 40 анимационни филма, както и на няколко игрални (например "Иконостасът" в съавторство с Христо Христов), изявява се и като карикатурист, илюстратор, график, живописец и плакатист.

От основаната от него специалност в НАТФИЗ по неговите стъпки тръгват поколения художници.

Тодор Динов е роден на 24 юли 1919 г. в Дедеагач. Една година по-късно семейството му се преселва в Пловдив, където той завършва Промишлено училище. Учителят на почти всички големи художници започнал да рисува, когато гледал майка си да тъче килим с огромни червени и зелени ромбове и черно-бели орнаменти. Като се заглеждал в него, фигурите започвали да трептят и това била първата анимация в живота му.

През 1943 г. Тодор Динов завършва сценография в Националната художествена академия. Негови учители са Иван Пенков, Дечко Узунов, Илия Бешков, Кирил Цонев. През 1947 г. специализира анимация в Москва при проф. Иван Петрович Иванов - Вано.

Дипломният му филм "Юнак Марко"от 1955 г. е направен след 3-годишното обучение в Москва, и е първият професионален филм на българската анимация. Темата е фолклорна, а анимацията  - в традиционен стил Дисни.

В началото на 50-те години създава анимационна студия към Студията за научнопопулярни филми - София, която през 60-те години става самостоятелна и се нарича Студия за анимационни филми - София. През 1978 г. Тодор Динов създава и катедра за анимационно изкуство към кинофакултета на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

Филмите на Динов налагат новия модел на българската анимационна школа - притчовата миниатюра без диалог, адресирана към възрастната аудитория, натоварена с метафорични и философски значения, посочва критиката.

През 1999 г. е награден с най-високия орден на страната - "Стара планина" (първа степен), а през 2003 г. му е присъдена наградата Кристална пирамида на Съюза на българските филмови дейци за цялостен принос към българското филмово изкуство, която той приема с думите: "Трогнат съм. Няма какво повече да кажа."

Във фундаменталната и единствена по рода си история на световната анимация - "Cartoons: One Hundred Years of Cinema Animation" (1994), Джаналберто Бендаци говори за Тодор Динов като за "Патриарха на българската анимация".