С каруца из космоса на Фокнър в "Докато лежах и умирах"

Единствената творба от големия романов шлем на Уилям Фокнър, която не е представяна досега у нас "Докато лежах и умирах" излиза у нас на 10 август в превод на Рада Шарланджиева.

"Докато лежах и умирах" е епична трагикомедия за едно деветдневно пътуване с каруца през 20-те години на миналия век из космоса на Фокнър, въображаемата Йокнапатофа.

Семейството на изпаднал дребен стопанин на памукови ниви от изостаналия селски Юг тръгва на път да изпълни един завет, който е приело за свой божи и човешки дълг. И после да се върне честито у дома. А пътуването се оказва бурна одисея на битки с природните стихии, човешките тайни, превратностите на живота, униженията.

  Уилям Фокнър (1897-1962) e роден в Ню Олбани, щата Мисисипи. Работи какво ли не – пощаджия, пилот на боен самолет, писар, огняр, сценарист в Холивуд. Сам казва, че няма черна работа, с която да не може да си изкара толкова хляб, колкото му е необходимо, за да си освободи време и тишина да пише.

Не е особено известен извън литературните кръгове на модернистите в САЩ и Европа, докато през 1949 година не получава Нобелова награда за литература. Два пъти награждаван с "Пулицър", Фокнър е смятан за един от най-влиятелните белетристи на Америка.

Романите "Врява и безумство"(1929), "Докато лежах и умирах" (1930), "Светлина през август”"(1932) и "Авесаломе, Авесаломе!" (1936) са сред най-великите достижения на американската литература и именно те определят мястото на Фокнър сред колосите в световната модерна класика.