Когато миналото и настоящето не могат да се разберат с "Три лица"

 

Отново реверанс към жените прави иранският режисьор Джафар Панахи с последния си филм "Три лица". Носителят на "Златен лъв", Сребърна мечка" и "Златен леопард", който бе в затвора в своята родина и със забрана да снима кино, както и да напуска страната, ни повежда из поредната си трогателна история, търсеща човещината и изследваща сложното положение на жените в Иран.

Сюжетът ни среща с три актриси – всяка на различен етап от кариерата си. Младата (Марзийех Реза), в чийто талант не вярват близките й, звездата Бенас Джафари – на върха на славата си и възрастната, работила преди революцията в страната - потънала днес в забвение от аудиторията.

Сюжетът започва със стряскащо видео, в което най-младата е готова да сложи примка на врата си, тъй като семейството й не й позволява да следва мечтите си, принуждавайки я да се омъжи. Видеото е заснето в пещара от ръка и изпратено на звездата, която изоставя филмовите си ангажименти и заедно с режисьора Джафар Панахи потеглят към селото, където живее младото момиче.

Панахи стартира с крими елемент историята си. Той и спътничката му се лутат около въпросите дали видеото е истинско, дали момичето е живо. Докато ни повежда из малките селца, режисьорът улавя духа на битуване на места, където всяка дори наивна мечта може да се превърне в борба за живот.

Снимайки в три малки селца, съхранили дългогодишните си традициите, неподвластни на времето, Панахи намеква и за собственото си трудно положение, което му забранява да напуска родината.

Режисьорът прави реверанс към безпомощните и подхожда с разбиране към емоциите на героините си. Всяка от актрисите изживява своя драматичен момент, а Панахи неотлъчно ги следва с камерата.

Авторът с любопитство и разбиране подхожда и към населяващите откъснатия район, предпочитащи да съхранят живота такъв, какъвто е, дори това да им носи неудобство и в най-дребни битови ситуации като тесния  криволичещ планински път.

"Три лица" носи на Панахи награда за сценарий в Кан. Деликатно проследяващ бита на малкото село, режисьорът засича и проблемите, които е невъзможно да бъдат пренебрегнати в съвременния свят.

Снима филма след като вече са се появили нискобюджетните му "Това не е филм" (2011), "Спусната завеса" (2013) и "Такси" (2015).

Присъствието на Панахи във филмите му е безпристрастно, наблюдаващо, но не и раздаващо присъди.Така е и в "Три лица" - поредния аналитичен поглед върху случващото се в отдалечените райони, където миналото и настоящето преживяват сложни взаимовръзки и защитават един от друг различно достойнство.

.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.