Синдром на безвкусния живот

Град без спомени, без тъга и без смърт. В него повечето хора са щастливи, но винаги се намира някой и друг натрапник.

Тази история ни въведе в Дните на Нордското кино в София.

Филмите се прожектират от миналата седмица в Дома на киното и довеяха северни помисли, често сдухващи идеи и почти ни довършиха със смачканото си чувство на обреченост.

Първото предложение дойде от  Норвегия.

 “Натрапникът” е заснет по радиoпиесата на сценариста Пер Шрайнер и е показван в официалната селекция в Кан през 2006.

Режисьорът Йенс Лиен търси  усещането към живота в непознат град. Там героите са щастливи, но се задоволяват с “пластмасовия” вкус на храната, с клишираните си взаимоотношения и със студеното си спокойствие.

Единствен Натрапникът е този, който гадае ще има ли зеленчукът вкус на зеленчук.

Всичко е чудесно до момента, в който усетиш, че нищо не усещаш. Такива странни работи  се случват с главния герой във филма.

Той пие, а не се напива, флиртува, но не се влюбва, прави секс без никакво удоволствие. Реже си пръста...и не усеща болка. Обезкуражаващо е, че и всички останали са като него, но това не ги притеснява.

В града на безследно изчезналите сетива, желания и копнежи нищо не може да се случи на човек, освен да получи някоя изкуствена усмивка и да забрави как се живее.

Приглушени тонове рисуват студената картина на липсващата  непринуденост и осъждането на човешкото.

Киното от севера няма да успокои никого, въпреки че героите му са твърде спокойни, но ще провокира всеки, който не иска да забрави колко е вкусен вкусът.

Човекът, който се натрапва, търси смъртта в град, където тя не съществува.

Може би, защото жителите отдавна са умрели или ако не те, то поне вкуса им към живота.

Ако искате да усетите какво е чувството да не чувстваш, гледайте трейлъра на "Натрапникът". А иначе програмата на Нордското кино продължава до 24 април.