Три за щастие

Едни от най-добрите филми на третата вечер от фестивала отново бяха от Германия.

„Изправи се” ни потопи в света на аутсайдерите.

Главният герой е боксьор, чиито белези по лицето му пречат да си намери добра работа, затова пък и той не прави нищо, за да се хареса на хората около себе си.

Точно това го сближава с бременната и вечно пушеща колежка, която също остава без работа.

Режисьорът Хана Швайер не набляга нито на мъжката, нито на женската гледна точка.

Разкрива ни съвсем малко от живота на героите си.

Няма нужда да знаем повече за тяхното минало, за да разберем защо те са такива сега. А те са съвсем обикновени хора, търсещи разбиране, но не на всяка цена и най-важното – не от всеки.

Другият филм от Германия – „На шестнайсет ще се махна” също разказва за ежедневието на младите.

Но търси какво се случва с тях още в тийнейджърска възраст.

Главната героиня е русокосо момиче, което се е преместило с майка си и по-малкия си брат в нов град. И тя се справя, запознава се в училище, може би и се сприятелява, но опасността не идва от връстниците й, а от големите.

Режисьорът Марк Монхайм увлича в сериозните проблеми на 15-годишните. Историята е разказана леко, като невинните години на младите герои.

Изненадата идва от възрастните, които са оставили безгрижието в миналото и предават обречеността си на следващото поколение.

Отново с проблемите на децата, но този път на балерините, видяхме във филма „ 52 процента” на поляка Рафал Скалски.

Режисьорът проследява преживяванията на малките момичета, които искат да танцуват в балетната академия Ваганова в Санкт Петербург.

Отстрани всичко изглежда като абсолютно мъчение – съблечени малки телца се огъват пред погледа на застаряващи, но взискателни професионалистки.

Отблизо се запознаваме с малката Алла, която няма идеалното съотношение между дължината на краката и ръста, и й се налага да репетира допълнително, за да се осъществи мечтата й.

Но преди това трябва да достигне идеалната пропорция - точно 52 %.

Имаше и една доста анимация – „Бъди – Пуна Келта”. Името е толкова странно, колкото и сюжетът.

Цветни и ярки същества, движещи се като героите от „Телетъбис” се поклащат, качват се едно върху друго, ядат круши и се смеят. Това е в една минута, и каквото и да значи, носи настроение.

Филмът е на Джейсън Джеймисън и Шон Майлс от Великобритания и всъщност авторите се опитват да ни покажат колко е хубаво да се работи в екип.

Макар и с дългичко заглавия „Бъди – Пуна Келта” е доста по- разбираем от другата анимация от Великобритания - „Джойстик”.

В нея режисьорът Кевин Ричардс изследва взаимоотношенията между мъжът и жената.Метаморфозата е на двуполова фигура, която тича, обича се и същевременно се саморазрушава.

Това беше за третия ден на фестивала, очакваме още.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→