"Ферари" - перфектният баланс между интимното и епичното

"Все още не съм срещал някой толкова упорит като себе си и оживен от тази непреодолима страст, която не ми оставя време за размисъл или нещо друго. Всъщност не се интересувам от живота извън състезателните коли".

Така Енцо Ферари описва себе си и точно това виждаме във филма на Майкъл Ман. Поредният шедьовър на режисьора обхваща един единствен момент – 1957 година, в която съдбата на "Ферари" е заложена на карта. Енцо е обвинен, че убива "синовете на Италия" с колите си, а компанията му е на ръба на фалита, тъй като той не желае да продава с комерсиални цели, а само за да финансира най-голямата си страст – състезанията. 

В този обременен образ на Енцо влиза Адам Драйвър, който успява да направи немислимото. Американецът за втори път изиграва италианец. Но за разлика от Гучи, този пъти италианският му акцент е убедителен. Не можеш да откъснеш очи от него. В ръцете на по-малко уверен актьор това можеше да бъде катастрофа, театрална, неловка и нереална гледка. Но Драйвър успява напълно да се всели в тялото на Ферари.

Ако очаквате филм с дълги състезателни сцени и много коли, то "Ферари" не е за вас. И точно тук се крие гения на лентата. Ман показва човекът зад легендата. Истинският Ферари, който е видял толкова трагедии през живота си, че просто си е казал:

"Енцо, изгради си стена".

Единствената стена, която не може да издигне, е тази, с която да се защити от болката, която му нанася смъртта на любимия му Дино. И именно тази болка, разпадащото се семейство Ферари и появата на другото му семейство, с наследника му Пиеро разкриват характера на великият Енцо.

Това е истински страстен проект за Ман, който се опитва да направи филм за Ферари от 90-те години на миналия век. А любовната му афера с колите датира от края на 60-те години. Режисьорът използва първата си голяма холивудска заплата за да си купи Ферари. Ман не успява да получи финансиране до 2022 г.  Сега той гордо рекламира независимата му продукция извън студийната система и разпространението й от Neon, модерната компания, отговорна за представянето ни на филми като Parasite, Triangle of Sadness и Anatomy of a Fall.

И все пак "Ферари" не е напълно лишен от състезание. Филмът проследява и последната "Миле Миля", която приключва трагично.  Заради опасността е голяма работа, когато актьор седне зад волана на състезателна кола. Привлекателността на състезанията с бързи коли е била мания за холивудските актьори от десетилетия, от Стив Маккуин през Пол Нюман до Роуън Аткинсън до Патрик Демпси, който играе във Ферари италианския пилот Пиеро Таруфи.

Състезателните сцени във "Ферари"  може да ви се сторят изключително реални. Това се дължи на факта, че Демпси сам кара колата си, като всъщност се движи много, много бързо.

Ман пресъздава автомобилите от епохата чрез 3D сканирания на оригиналните превозни средства и възстановяването им с модерна технология. Говорейки пред The Guardian, той рекламира звуковите ефекти, включени във филма, радостно добавяйки: ‘

"Фераритата издават звук като никоя друга кола. Това е музика."

В епоха, в която CGI се използва за всичко - от фонове през лица до фестове на супергерои, режисьорите, които могат да ни покажат нещо легитимно, са все по-малко. Има голяма разлика между „Льо Ман“ и „Бързи и яростни“ и „Ферари“.  Последният е допълнен от отдадеността на Ман към автентичността, от впечатлението, че е имало камера, прикрепена към колата на Демпси.

"Ферари" ни напомня и един много важен елемент от състезанията с коли, който често забравяме – това е един от най-опасните спортове в света. Последната "Миле Миля" приключва със смъртта на деветима. Три години Енцо Ферари е съден за случилото се на пистата, но въпреки това "Ферари" продължава да живее, показвайки, че червените коли никога няма да спрат да се състезават.

Ман винаги е балансирал интимното с епичното перфектно. "Ферари" не е изключение. Той е филм, предназначен за почитателите на автомобилите, направен от един от "техните".

"Ферари" вече е в кината и се разпространява от Форум филм.