Филмини на екс

 Филмини стартира. За втори път залата в Дома на киното се напълни с млади хора (похвално - и правостоящи!), които посрещнаха новото кино.

Още от миналата година фестивалът за късометражна форма заяви, че няма да дави зрителите с твърде дълга програма, а ще предложи толкова, че да се поглъща лесно, отпива бързо, на екс.

Предимството на подобен род фестивали е, че програмата включва само киното на младите режисьори, които не разчитат на името си, а на филма, който са заснели.

Откриването включи шест заглавия от селекцията на международната конкурсна програма.

“Твой ред” предложи Германия. Режисьорът Исмет Ергун прехвърля действието директно на детско игрище в предградие на Истанбул. Там група момчета превръщат киното в любима игра.

Децата се редуват кое от тях да иде на кино със събраните от всички пари. След прожекцията “избраното” разказва на останалите какво е видяло и всички ахкат и съпреживяват. Сред тях е и малката сестра на едно от момчетата, което също жадно поглъща киноразказите, но никой не му обръща внимание.

Един ден сълзите на най-младото киноманче обясняват, че е вече негов ред  да гледа кино и да го играе.

Далеч от жизнерадостното детско вълнение е аржентинският “Самозалепваща любов”.

Неговите автори Пабло Барбиери Каррера и Летисия Кристоф замятат вниманието в странен бар, чиято клиентела е изцяло гипсирана.

Разделени на отделни маси мъже и жени жадно се наблюдават, бавно всмукват питиетата си, отхвърляйки привлекателността на нощното веселие. Всеки гледа другия, но някак си осакатено.

Чувството на това, че са попаднали в капан, е подсилено от черно-бяла стилистика и неориентирано разположени в пространството персонажи.

Единственото обяснение в любов идва от двамата различаващи се – без гипс по себе си, мъж и жена. Привличането им се изпива бързо от обща чаша и продължава да се задълбочава в още по-мрачна и от бара стая.

Новородената двойка се вплита в паяжина. Събират се, за да се обичат, да си изневеряват и нараняват, без да могат да се измъкнат от капана, в който сами са се вплели. Да сръбнат остатъците от чувства като последните глътки в бара, сръбнати още на първата им среща.

Двойката пак се среща, но разделена и гипсирана, като поредните чакащи следващото си подобно кошмарно преживяване.

Испанският “Атаката на роботите от Облачна 5” на  Чема Гарсия Ибарра  поглежда през очите на лудостта, които откриват само една гигантска пропаганда от страна на човечеството и вселенските закони.

Най-лирично звучи “Във въздуха”. Филмът идва от Бразилия, за да открие свободата на женския свят.

Вера Егито събира ученички с 30-годишна жена между стълбищна площадка в жилищна кооперация. Заедно младите и порасналото момиче откриват мислите си.

Женският свят е ефирен, нежен и трудно може да се докосне. Като дима на цигарата, като ритуала на опознаването.

Съкровен и същевременно реален, “Във въздуха” отключва нещо непознато - ясно като чувството и неуловимо като емоцията. 

Единственото анимационно предложение за първата фестивална вечер дойде от Полша.

"Alter Ego" на Куба Григлицки води историята в запустяла кула, обитавана от съсухрен и сърдит палячо.

Единственото му самотно занимание е да изиграе стар класически етюд от пантомимата – за оглеждащия се в огледалото клоун.

Шутските мисли загрубяват в момента, в който неговото изобразено его не започва да му върти номера. Отмъстеното с погром величие контрастира на най-сигурната граница между илюзия и реалност.

Програмата завърши с белгийския “Един ден от живота”.

Режисьорът Николас Дененс смело следва разместената фрагментарна структура от киното на Тарантино и Гай Ричи. Три истории забъркват общата картина между няколко групи персонажи.

Сюжетът разчита на редуващи се ирония, изненада и случайности. А откраднатите портфейли, автомобили и късмет също се прехвърлят през всички персонажи.

*Текстът е част от фестивални дневници на Филмини