Жул-Вернови небивалици дълбоко под земята

Да се разкаже история за 3D филм, доскоро бе нещо като да търсиш смислен сюжет в порнофилм.

Изцяло подчинен на стилистиката, подобен род кино не държи на това, което ще разкаже, а на това, което ще покаже.

След леко инфантилни истории, в които най-смисленото е музейни експонати (да речем динозаври) да оживеят, бродят и плашат неученолюбиви колежани, у нас пристигна и първият пълнометражен 3D филм.

„Пътуване до центъра на Земята” се подчинява на едноименния роман на Жул Верн, създаден през 1864 г., и героите във филма преминават през почти същите препятствия като тези в книгата.

Подобие на научна експедиция събира професорът Тревър Андерсен (Брендън Фрейзър), малкият му племенник Шон (Джош Хътчерстън) и русокосата им пътеводителка Хана (Анита Брием).

Търсейки следи от загиналите им близки, персонажите се озовават на най-дълбото място в земните недра.

Триото ще види доста неща – от най-дребните светещи подобия на врабчета до най-огромните динозаври. Ще продължи обиколката си из недрата на Земята в компанията на хищни растения и кръвожадна, гигантска, прелитаща пираня. Персонажите ще имат и други проблеми, с тънки леснопропукващи се повърхности, с високи вулканични температури...

Естествено за 3D филм, всички тези подземно-древни твари се доближават и до зрителя.  Замерят го с някой и друг камък, “гризват” го и той си получава заслуженото удоволствие от триизмерното пространство.

Героите следват небивалиците в книгата и те хем им помагат, хем ги вкарват в още повече неприятности.

Средата наистина е революционно живописна. Филмът е режисьорски дебют на Ерик Бревиг, който взе “Оскар” за визуални ефекти за филма на Пол Верховен “Зов за завръщане” (1990 г.) и номинация за същата награда за "Хук" (1991 г.) на Стивън Спилбърг и  “Пърл Харбър” (2001 г.) на Майкъл Бей.

Не на последно място - “Пътуване до центъра на Земята” привлича с новото качество на образа и наситеността на цветовете,които са по-съвършени и не причинява главоболие.

Едно от най-уважителните предимства на подобни филми е, че голяма част от омръзналите сюжети няма да бъдат чак толкова досадни с новата триизмерна картина.