Elevation – вятърът на слуховете

Ако се направи сборник с всички конспиративни теории от обявяването на Elevation до снощи, вероятно ще има достатъчно материал за нов фантастичен бестселър.

Скептицизмът по отношение на фестивала от самото начало беше огромен, а причините за него вероятно са комплексни – първо издание, непознати организатори, ядосани конкуренти, амбициозен лайн-ъп от големи звезди, силов PR, продължителна липса на спонсор.

При всички случаи от самото начало позитивната страна на очакванията за Elevation беше за фестивал от висок клас, основен конкурент на Spirit Of Burgas, с още по-горещи световни артисти на върха на славата си. А негативната – за пирамида с отказали се големи изпълнители и ощетени посетители.

За съжаление в момента, след провала на първото издание, общественото мнение клони към второто.

Иронично, причината за това не е в липсата на добри намерения и компетентност на организаторите, а в лошия им късмет и неподготвеността им да се справят с него.

Всички проблеми на организацията щяха да бъдат пренебрежими, ако двата фестивални дни бяха преминали успешно (дори без Jamiroquai). На фона на случилото се обаче лъснаха до най-малката подробност.

И най-големият от тях беше лошата комуникация.

Например, въпреки че доста по-рано на организаторите е било известно, че Jamiroquai няма да може да излезе, те държаха публиката в пълно неведение, докато на официалния сайт на изпълнителя не излезе официалното съобщение за травмата му.

Масата посетители на Elevation, които бяха във фестивалната зона към 17,00 часа, научиха новината под формата на слух. А това е просто недопустимо за която и да било организация.

Причината е ясна – минимализиране на загубите от продажбите на билети на място. Мотивът максимално много хора да влязат с риск да бъдат разочаровани обаче е некоректен по отношение за всички посетители от чужбина, както и за българите, дошли главно заради Jamiroquai. Още повече на фона на липса на какъвто и да било резервен план, включително и разместване на програмата, за да могат Stereo MC's например да не се изявят във времето за следобедна дрямка.

Въпреки разочарованието обаче първият ден премина под осезаемо положителен знак. Най-масово младата публика, поразително красив залез и природа, безупречен звук, достъпни барове и тоалетни, безплатен транспорт от Разлог и Банско...

Бяхме гледали Morcheeba и Parov Stelar Band, но на сцената на Elevation те блестяха още по-силно и бяха на мястото си като хедлайнери.

Българските групи се изявиха очаквано на ниво, Stereo MC's повдигнаха настроението със самото си появяване, а шоуто на Hurts беше една от най-хубавите и качествени случки в родния концертен живот тази година.

Екипът на Метрополис спретна поредното си лудо парти, а на третата сцена феновете на хип-хопа, денсхола и черните стилове също си изкараха доста приятно.

Като цяло всички излязоха доволни и ако едно изречение можеше да обобщи настроението, то беше „Jamiroquai не дойде, но така или иначе сме тук, ще се забавляваме!“.

След това обаче започнаха проблемите. От 11,00 в събота сутрин в Банско (а вероятно и в Разлог) започнаха слуховете, че заради вятъра концертите няма да се състоят. От къмпинга на фестивала ясно се виждаше как предмети падат от главната сцена и работниците разглобяват конструкциите и оборудването. В зоната на фестивала не бяха допускани хора.

Към обед почти всеки твърдеше, че организаторите и замесените във фестивала са му звъннали, за да го информират лично, че няма да има фестивал.

По същото време чуждите групи са изпратени към София (поне тези, които вече са били на място), а от PR екипа на фестивала се носеха противоречиви информации по въпроса кои точно вече са там и кои изобщо не са стигнали до Разлог.

Въпреки прогнозите екипът на фестивала така и не излезе с официално становище до 17,00 часа (явно надявайки се вятърът да спре). Часове дезинформация. Гняв. Разочарование.

Тогава лъснаха и проблемите.

Липсата на постоянно течаща вода, електричество и безплатна питейна вода в къмпинга. Липсата на нормална храна (палачинки за 5 лева???). Липсата на транспорт през деня от фестивалната зона до Банско и Разлог. Недомислиците с фестивалните пари за храна и напитки. Неудобният преход от входа на фестивала до входа на къмпинга...

И най-голямата липса – резервен план и комуникация.

Стотици коли напуснаха региона. И стотици останаха. Вятърът утихна. Започнаха партитата по улиците на Банско със стотици „фестивални нещастници“, които танцуваха, пиеха и играеха на думи – elevation, desinformation, evacuation, failevation...

Очевидно ентусиазмът, огромната инвестиция и добрата идея не бяха достатъчни. И второто издание на Elevation (ако има такова) ще струва на организаторите двойно повече.

Защото освен големи звезди, този път ще се наложи да си възвърнат на двойна цена скъпа стока – доверието.