Paradise Lost - намереният рай

Ако не знаете кои са те и си представяте потни, застарели хеви метъли просто забравете. Перъдайз Лост са еквивалент за качество в готик музиката. Не веднъж са си позволявали да чупят граници и да променят стила си без да губят идентичност. „Поп“ албумът им „Host“ е записан с продуцента Стив Лайън, същият, който направи „Songs of faith and devotion“ на Depeche Mode. Преминавайки от откровения дет метъл през чист поп, индъстриъл звучене и завръщайки се към тъмната страна на нещата, Перъдайз дойдоха точно в този момент от своята кариера, когато бяха най-чакани от феновете тук.

За съжаление концертът се забави с повече от два часа, като след още 15 минути закъснение може би въобще нямаше да има и зала, тъй като изнервените и очевидно подгряли със спиртни напитки фенове започнаха да вилнеят отвън и със счупените празни бутилки от алкохол към рая потегли и една от витрините на Христо Ботев.

Все пак изстраданата награда е два пъти по-сладка, а двете хиляди души бяха готови да отхапят от ябълката на Ева и да изгубят рая, но не и да изпуснат Перъдайз Лост.

Чест прави на подгряващите групи Съфър Ейч и Кълн, които отказаха да свирят заради премръзналите фенове, които почти бяха изгубили търпение да видят Ник Холмс и компания.

След точно два часа закъснение англичаните излязоха пред ревящатата тълпа и без излишни приказки забиха „Don't Belong“ - парче от последния им десети, невероятно силен едноименен албум „Paradise Lost“. Същата вечер момчетата представиха общо 5 песни от него.

Истинското начало изглежда бе дадено с „Enchantment“ и „Hallowed Land“ - две от класиките на групата от албума им „Draconian Times“. След тях по план групата трябваше да изсвири ново парче, но след като видя ентусиазма на публиката Ник Холмс реши да продължи директно с емблематичните за бандата класики от началото на 90-те „As I Die“ и „True Belief“.

Накрая на лайфа китаристът Милтън Евънс, който е само заместник на болния титуляр Грегър Макинтош, скочи в публиката и подари китарата си на едно от момчетата, които подкрепяха и пееха заедно с групата от най-предни позиции.

С огромно учудване видях Зара и Мел, които също бяха на концерта. Като стара фенка Мел бе успяла незнайно как да убеди колежката си от Биг Брадър да посетят лайфа. Зара пък останала с впечатлението, че отива на парти и попитала Мел: “Каква музика пускат тези момчета от Перъдайз Лост?“

Не исках да свършва. Но знаех, че не може всичко това да е вечно. И все пак се примирих, защото знаех, че за да намериш рая отново, първо трябва да го загубиш. С поглед в бъдещето: раят е някъде там, а ние поне не живеем вече на изток от него.