Empire Of The Sun идват с истинския електро-поп албум на годината

Когато преди 5 години ви представихме Empire Of The Sun тук, това все още беше сред новите, пробиващи ъндърграунд тандеми на електро-поп сцената, чиито два дебютни хита вече много от феновете познаваха по звучене, но така и не се превърнаха в комерсиален успех.

Австралийското дуо изкара през 2008 и 2009 култовите Walking On A Dream и We Are The People, които са така докосващи и могъщи, че и до ден-днешен се въртят и се появяват в нови и нови ремикси. За съжаление обаче двамата австралийци не продължиха с успехите си, а се разделиха и през 2010 вече изглеждаше сякаш така обещаващият им проект вече е в миналото. Те дори развиха собствените си соло кариери, като Ник Литълмор имаше доста задоволителна 2012, след като с другия си проект – Pnau, издаде общ албум с Елтън Джон.

И изведнъж, след 4 години затишие, в началото на тази година се появиха информациите, че дуото отново работи заедно и готви нов албум. Ник Литълмор и Люк Стийл спазиха своето обещание и в края на юни ни стовариха Ice On The Dune, който просто ни кара да се запитаме къде са били тези момчета в последните години. Ice On The Dune e всичко, което очаквахме от така бленувания нов албум на Дафт Пънк, но за съжаление не получихме в пълна степен – слънчева смесица между електронна музика и поп, бързи и дълбоки синтпоп ритми, замечтано настроение. Суперлативите не могат да бъдат прекалени за Ice On The Dune, защото той изпълнява напълно всички очаквания на хората, които познават Empire Of The Sun и са искали още от старото им звучене, без да залита в изкуствени опити да впечатли максимално голяма, по-комерсиално настроена публика. 

Още с първите ритми на DNA слушателят разбира къде е попаднал – в магическата страна на Empire Of The Sun, където изпълнителите винаги са на път, екипирани с чудатите си костюми, все търсейки нещо ново, различно и екзотично. Албумът не конкретизира една специална тема, а във всеки момент излъчва безкрайна енергия и страст към живота, като не изпада в мигове на тъга до последното си парче. Пилотният сингъл Alive още с излизането си се наложи като достоен наследник на легендарното Walking On A Dream, съчетавайки в себе си цялата феерия от звуци, които дуото умее да възпроизведе.

Едноименното Ice On The Dune се включва достойно в продължението на приказката, която двамата австралиийци се опитват да разкажат, а Awakening ни дава шанс поне за малко да си отдъхнем от напрежението и емоцията на предходните парчета, като се впуска в малко по-спокойни житейски размисли на фона на поредното перфектно вокално изпълнение на Стийл. Електронната част от албума намира своята кулминация в Old Favours, която e безумно пристрастяващ electro-house инструментал, може би единственото парче от албума, успяващо да се отдели от позахаросаната поп душа на дуото.

След нея идва още едно подобно бляскаво електро произведение – Surround Sound, което в перфектността си се доближава доста до някои от ранните тракове на Калвин Харис. Така Ice On The Dune продължава и до края – без особено разнообразие, но с напълно изпипана комбинация между синтпоп, галещи ухото фалцетни вокали и някакви далечни, но никога не спиращи да свирят китари. 

Ice On The Dune не е албум за широката публика и най-вероятно ще остане скрит от нея. За хората, за които е предназначен обаче, той ще бъде сред най-силните творения на 2013, съчетавайки австралийската енергия на дуото с любимата им приказна невинност, докато те продължават да следват пътя на мечтата си.