Нов Kanye West идва с албума на годината

Американският рапър Kanye West успя през последните години не само да се наложи като водещо име в своя стил, но и поради липсата на ярки звезди изпълнители от мъжки пол на световната сцена, като изключим явления като Джъстин Бийбър, се превърна може би в най-търсения и слушан комерсиален изпълнител в момента в света. Всеки негов нов трак се превръща моментално в мания, а когато имаме нов албум от чернокожата звезда това си е истинско събитие.

Шестият студиен албум на Kanye идва както винаги с гръм и трясък и съчетава в себе си най-добрите качества на рапъра, който за пореден път използва цяла армия от свои колеги за да достави поредния изпипан материал. Този албум обаче е по-различен и именно затова не просто ще се нареди сред албумите на годината както обикновено, а вече е основен лидер, и то с преднина, в тази класация. Yeezus не само покрива високите изисквания, които феновете са изградили към Kanye West, а с оригиналност и дори може да се каже смяна на курса, успява да омае феновете със своята екзотичност. Тук липсва всякакво осланяне на комерсиалното, всякакъв опит да се постигнат популярни хитове.

Това е един тъмен, мрачен, брутален албум. Kanye изпада постоянно в леко напомнящи psychedelic викове, измъчва се и се ядосва, а музиката му приглася в същите тежки, ърбън тонове. Оригиналността на този проект не е случайна – той е направен само за няколко месеца, докато Kanye се е установил основно в Париж и често ходи в Лувъра за да черпи вдъхновение. Поканените имена като Hudson Mohawke, Lupe Fiasco, Рик Рубин, Дафт Пънк и много други, разнообразяват звученето, всеки със собствения си стил, а рапърът ги събира постоянно заедно за да обсъждат парчетата и да ги подлагат на критика и подобрения.

Така идва и резултатът, който е едно безкрайно музикално препускане, в доста по-различни краски от старите му забавни хитове като Gold Digger и Touch The Sky. Това се разпознава още с началното On Sight, чийто бийт е любезно създаден от звездните Дафт Пънк, които правят същото и за агресивното Black Skinhead, където и римите на Kanye са безпощадни. I Am A God докосва слушателя с дълбокото си звучене, докато New Slaves се опитва да достигне Niggas In Paris с вманиачаващ електронен саунд, но не се справя достатъчно убедително. В Hold My Liquor се връщаме в познатата ни от 808s & Heartbreak моментна меланхолия на рапъра, но тя бързо е преодоляна в I`m In It. Емоционалната кулминация на албума идва в Blood On The Leaves, която бързо ще се нареди сред диамантите в кариерата на американеца. Точно шест минути изпълнени с лесен за усещане гняв и нечувано тъмно за Kanye звучене, които не бяха шумно рекламирани по музикалните канали, както и самия албум, но именно заради това бяха прегърнати от критиците като глътка свеж въздух и то от едно от най-комерсиалните имена на планетата.

Парчето е изпипано до край и след него е трудно да се изслушат останалите три творения, защото бутонът repeat започва да действа с притегателна сила. Все пак и те заслужават сериозно внимание, като най-после вкарват малко по-веселяшко и отпуснато настроение, но след Blood On The Leaves то може и да не е на място, защото тя оставя нужда за размисъл у слушателя и по този начин се превръща в достоен наследник на Lost In The World и All Of The Lights.

По ирония на съдбата, единственото, което може да попречи на успехите на този албум, е новият албум на близкият му приятел и сътрудник в последните години Джей-Зи, който също изкара нова продукция преди дни. Постоянните партньори в последните години, донесли ни култовия албум Watch The Throne, изглежда се стягат за втора част на брилянтния им общ албум, но през това време те остават конкуренти за сърцето на феновете, а може би дори и за титлата най-популярен музикант в света в момента. Но докато все още се настройваме към Magna Carta на Джей Зи, за да ви го представим в следващите дни, трудно успяваме да се откъснем от поредното бижу на Kanye, което блести много по-ярко от всички поп опити от началото на годината за пълноценен водещ албум.