У-лицата: Между изкуството и комерса – поп, рап... всичко с един вкус

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Георги и Рене

Макар и да са заедно от пет години, реалната дейност на "Хибрид" започва в началото на 2018 г. Зад групата стоят основно двама музиканти: Рене Ранев и Георги Трифонов. Първата им среща е през 2013 г. по време на трибют на група "Queen". С останалите от бандата Георги свири още от 2005 г. Познава ги от музикалното училище. "Рене се оказва липсващото парче на нашия пъзел, който се радвам, че успяхме да открием", разказва той.

Съвсем скоро излезе първото им авторско парче "Благодаря ти". Режисьор на клипа е Стефан Пеев, който намира подходящата локация в Родопите, а във видеото участват още Миряна Генчева и Любен Христов.

"Искахме да имаме съвсем ясно послание без да го оплитаме около повърхностен сюжетен пласт. В клипа всичко е символично, а песента не е насочена към конкретен човек. "Благодаря ти" е за всички хора".

"Хибрид"

Подобно на името си, музикантите от "Хибрид" не обичат да бъдат уловени в рамки. "През професионалното си развитие сме преминали през много стилове музика. - разказва Георги - Започнал съм в музикалното училище като класически пианист. Преминах през поп и рок вълната. През последните няколко години съм се отдал напълно на джаза, R&B и соул музиката".

Факт е, че и двамата участват в различни проекти. "На всички е ясно състоянието на държавата ни какво е и сякаш изкуството намира в съвременния български свят все по-трудно своето място. Начинът да се оцелява и да можеш да се наречеш музикант, е да участваш в повече от един проект", разказва Георги.

Затова пък музикантите са съсредоточили цялата си енергия в "Хибрид".

"Ако има нещо странично, правим го най-вече заради материалната страна на нещата – споделя и Рене и уверява, че са се съсредоточили предимно в "Хибрид".

След трибюта на "Queen" Рене чува записите на Георги, които е композирал: "Бях впечатлен, тъй като и аз се занимавах със същото по това време. Казах му, че ако направим нещо, което да ни харесва и на двамата, то със сигурност ще се намерят и други хора, които да ни забележат".

Затова и не са склонни на особени компромиси. "Въпреки че комерсиалната вълна заема по-голямата част в съвременния музикален бизнес, комерсиалното е най-малкото, което правим. Това са два съвършено различни свята и бих добавил, че за всеки влак си има пътници", споделя Георги. "Това не означава, че не сме се опитвали да облечем музиката си в по комерсиални дрехи, но те си остават само дрехи", уточнява Рене.

Началото

Историята и на двамата за това как са се свързали с музиката звучи като класика. Георги е свързан с нея дори кармично. Майка му и баща му са професионални музиканти, а той още от 6-годишна възраст се опитва да свири на пиано у дома. И въпреки уверенията на родителите му, да се заеме с нещо, което ще му донесе повече доходи в съвременния свят, той все пак влиза 7-годишен в Музикалното училище и играта започва.

Рене не е в музикалното. Родителите му имат нужда да го изпратят в най-добрите училища. "Минах през тях и разбрах, че няма какво да науча там. Само животът те учи" – обяснява той. На 6-годишна възраст тръгва на уроци по китара. Неговата баба му я подарява, след като той първо чупи семейната.

"Наистина съдбата ти показва какъв ти е пътя и от тогава свиря, ходейки и на частни уроци. Бях оставил музиката да ми е "План Б". Така - докато навърших 22 години".

Музиката днес

"Хибрид" не си правят илюзии. Наясно са, че изкуството е отстъпило ред на бизнеса. И все пак и в днешно време съществува безкрайно море от музиканти, от които и те са се учили и вдъхновявали. Като, например, Snarky Puppy.

"Всички членове на тази група са на високо ниво. Те са новото поколение от еволюирани музиканти, от които се учим", разяснява Рене. Следват Джейкъб Колиър, Майлс Дейвис...

"Изобщо има доста промяна от поп фолк режима, който вилнееше през 90-те, но промяната не води до нищо добро, обяснява Георги. - Вече абсолютно всичко придобива един и същ вкус – вид и облик, без значение дали е поп фолк, рап, комерсиална музика. Много от това, което излиза не бих могъл да нарека изкуство. Все пак в България винаги е имало и винаги ще има качествена музика и добри музиканти, както и хора, които да живеят за изкуството и да го ценят. В тези хора е надеждата ми!".