Балкански ритми тропат да съборят границите

Настръхнали нрави, гръмки думи, патетични фрази, мотори, искрящи до  сребърно беквокалистки и музика, много музика.

Това усетиха феновете, дошли на концерта на Биело Дугме.

вижте снимки от концерта

Такива ги зърнахме и ние - едва трима от всички приятели, които се бяха нагласили да видят групата.

Търсенето на квартири в този ден не бе никак лесно.

След щателно издирване в интернет, успяхме да намерим малко квартири, способни да ни приютят.

Уви, едните не работели в събота и неделя, каквото и да значи това, а другите станаха дом на по-придвидливи от нас фенове.

Все пак пристигаме вечерта. Търсим мотел “Белите камъни”, където ще заварим нощта. Намира се в началото на Кюстендил. “След триста метра ще го намерите” - посочва ни любезно пътя жена от града.

Доста негостоприемно ни се стори, че след тези метри се озовахме до белите камъни на местните гробища. Оказва се, че малко след тях ще отседнем и ние, все още в мотела, приел името си в тежък унисон с намиращия се наблизо парк.

Не обръщаме повече внимание на черните препратки и бързаме към площад Велбъжд, където групата без минута закъснение е събрала множество фенове.

Очакваха се повече, но това не попречи на музикантите да събудят у присъстващите стари спомени, когато сред екипа бе и Горан Брегович и балканските емоции не бяха попарени от войната.

Тълпата се раздели. Едните не спряха да снимат и не видяха какво се случва на сцената извън призмата на малкия обектив. Останалите гледаха  и попиваха концерта, който продължи повече от три часа.

Музикантите излизаха постепенно на сцената, за да пестят сили за края на вечерта. Началото започна в предварително обявения 19,30 часа.

Събитието мина под мотото “Гласът на Балканите: Голямото завръщане” и е втората проява от инициативата “Зона 50 – без визи”.

Бандата гостува у нас за втори път. Първото им участие бе през 1982 г. Този път те имаха социална мисия: „Тази вечер Кюстендил е музикалното сърце на Балканите, събрали сме се от всички балкански държави и за пореден път показваме, че нямаме нужда от визи и граници”.

Целта е съвсем ясна: българи, сърби и македонци да получат право свободно да преминават в зона от 50 км от двете страни на границата на България с Македония и Сърбия.

Фронтмените се редуваха: Желко Бебек, Ален Исламович и Младен Войичич – Тифа. С тях  се сменяха и 12 музиканти („Тифа бенд” и „Бебек бенд”).

Традицията бе спазена и Биело Дугме подари отново част от репертоара си на своите фенове, които получиха своето право на глас да пеят. Балканските ритми постепенно убиха равнодушието сред насъбралите се днешни жители на града.

“Джурджев дан”, “У планине”, “Липе цвату”, “Ружица”, “Гергьовден” -последните им хитове бяха изпети едновременно от тримата вокалисти, които излязоха заедно на сцената.  "Велбъжд" запя: “Лажеш, злато, лажеш, душо, лажеш, вещице”...

вижте снимки от концерта тук