От А до Ярослава

Явослава Павлова-Велкова има вид и излъчване на фатална жена, но упорито отрича всякакви мечти за световно господство, скандални желания и тайни.

Обича сцената, но не и преструвките, харесва предизвикателството, но не разбира бясната амбициозна конкуренция.

Убедена е, че е намерила призванието си и вероятно е права.

Родена е в Добрич, завършила е Актьорско майсторство за куклен театър, част е от трупата на Младежкия театър, има Икар за поддържаща роля в "Заболяване на младостта" и е в главната роля на мюзикъла "Стъпка напред".

Ето какво още...

Клише за куклените актьори е, че са едни такива нисички, зад паравана... а ти хич не се вписваш в това...

Всъщност в началото не исках да уча кукли, скъсаха ме на изпитите за Драматичен театър и кандидатствах на шега. Майка ми ме накара. А те взеха, че ме приеха 3-а в списъка! Първата година ми беше много трудно, но така заобичах професорката ми Жени Пашова и колегите ми, че заживяхме в истинска приказка следващите 3 години...

Беше част от едно от най-успешните куклени представления в последните години - "Студено". След него като че ли нищо не се прочу толкова за съжаление. Как виждаш тази сцена в България сега?

Има бъдеще, убедена съм! А "Студено" е част от живота ми, която никога няма да забравя, защото ме убеди, че трябва да се борим за мечтите си. Това представление го правихме 9 месеца. И накрая успяхме.

Ако не беше актриса, каква щеше да си?

По едно време мислех да ставам счетоводител, но бързо се отказах. Явно това ми е съдбата. Дори мама и татко се запознават по време на строежа на новата сградата на Драматичен театър "Йордан Йовков" в Добрич...

В България обаче изкуството често е неблагодарна професия, особено когато и съпругът ти се занимава с музика. Какво ви задържа тук?

Много пъти сме мислели да се махнем, но не мисля, че реално ще го направим. Ако аз съм в чужбина, шансът ми да се занимавам с театър е минимален, а това не мисля, че ще го преживея...

Какво те вълнува извън театъра?

Музика, забавления с приятелки, кино. Много обичам да редя пъзели.

Кой пъзел в живота не успяваш да наредиш?

Старая се всичките да ги редя - къде по сполучливо, къде – не. Уча се...

Чакаш ли нещата да се случат или ги предизвикваш?

Нямам търпението да се влача по течение. Но не съм болно амбициозна. Просто си върша работата.

В „Стъпка напред“ се дублираш с Нети и сравненията са неизбежни.  Как гледаш на тях?

За мен движещата сила е потребността ми като човек да съм на сцената и да показвам моето виждане и усещане за дадения герой. Хората и актьорите не сме еднакви и ми се струва неадекватно да се сравняваме и да казваме кой е по и кой е най.

Какво си помисли, като прочете за първи път текста на мюзикъла?

Развълнува ме съдбата на героините и ме накара да се замисля,че около мен има много такива типажи от хора.

Късметът в театъра е огромна движеща сила - чувстваш ли се късметлийка?

Да! Няма по прекрасно усещане от това да дишаш и живееш на сцена!

Най-силното ти вживяване в роля?

“Заболяване на Младостта" беше страхотно изпитание за мен. Ходих на консултация при психиатър, исках да се запозная с героинята си – наркоманка, която накрая се самоубива - от всички страни. Исках да разбера каква е причината да посегнеш на живота си. После на сцената все едно не бях аз. Героинята ми беше влюбена в персонажа на Искра Донева, с която играехме. И аз покрай нея също. Толкова силно по време на представления, че се плашех.

Има ли роля, която искаш да изиграеш?

Следващата.

"Стъпка напред" е в Младежкия театър на 30 декември 2010 и на 14, 22 и 29 януари 2011.