Наивност и поквара и в новия "Декамерон"

  След пищния „Казанова“ отново моралът в различните социални типажи е подложен на изпитание от Диана Добрева в новия й спектакъл. Този път погледът й се спира върху „Декамерон“.В него тя се опитва да открие променил ли е звученето си първият литературен текст, който поглежда човешката сексуалност от „позитивната“ й страна.

Историята ни връща в ранната ренесансова епоха на 14-ти век, в която седем момичета и три момчета загърбват върлуващата чума и скука, споделяйки си истории за любовта. Някои от тях са колоритно смешни, други носят сложността на емоциите.

Диана Добрева остава вярна на своята почит към трагедията и вмъква в познатата повече  като комична творба  две противоположни настроения. От една страна, режисьорската й хрумка спасява характерната комично-оптимистична атмосфера от новелите на Джовани Бокачо, който се изправя срещу закостенялото и лицемерно мислене на общество и църква. Но от друга, историите постепенно променят веселия тон с лирично драматичен. Сякаш безгрижието в еротичните игри омаловажава истинската любов, често недостижима заради човешки предразсъдъци.

В шест от общо сто новели, в постановката се редуват реалност и измислица, докато в един момент не се вплитат, оставяйки зрителя сам да избере дали разказваното е въображаемо или действителност, спомен или истина.

Сценографското решение на Нина Пашова подрежда актьорите в полукръг, в чийто център те слизат, за да споделят историите си. Често в свидетели се превръщат очите на Мона Лиза, почит към откровения светоглед на Леонардо да Винчи към ренесансовата личност.

Ролите в новата постановка на Театър "Българска армия" са поверени на Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Антоанета Добрева - Нети, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Екатерина Стоянова, Иван Радоев, Борислава Костадинова (гост), Милен Миланов, Мирослав Косев, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Стефка Янорова и Тигран Торосян.

И докато Бокачо гради разказите на своите персонажи като цялостна творба, то Диана Добрева оставя отворен финала на спектакъла си, в който историите са безбройни и вечни, не спират да редуват тъжното и смешното, комичното и трагичното, подали си ръка и в реалния живот.