Кукли от лед, топящи се пред теб

  Да направиш кукли, които знаеш, че ще изчезнат напълно, не е най-мечтаното за един артист. Всъщност се оказва доста голямо предизвикателство за Милена Миланова, Огняна Серафимова и Мира Петрова, които решават и създават спектакъл от лед. Идеята, текстът и визуалното решение е на трите. В такъв тип работа разделянето не помага, обясняват авторките. Вярваме си взаимно. Както химията в леда, така и химията зад кулисите е сполучлива. Музиката е на Любомир Брашненков. Подобно представление се прави за първи път у нас, а идеята черпят от своите френски колеги от Емили Валентин и Фиа Менар. Самата Менар се е учила от техниките на направа на леда от китайските творци, направили прочутите ледени фигури.

За да се случи всяко представление, на авторките им трябват три дни, за да направят куклите от лед и да ги сложат в камери, които да ги пазят за спектакъла. И така всеки път.

Премиерата на „Ледено“ бе в „Ателие 313“. Историята ни потапя в света на една магьосница, която се е затворила в собствените си замразени спомени.

Как се прави спектакъл от лед, възможно ли е куклите да се разтопят, преди да им е свършила ролята и още детайли от такъв специфичен театър ни разказаха Милена Миланова и Огняна Серафимова.

Огняна: Минахме през доста изследвания на материала. В началото имахме проблем, че ледът много бавно се топеше. После във връзка с прозрачността се срещнахме с нови предизвикателства. Изследвахме различни зависимости, за които ни помогнаха и колегите от Франция, според които водата е най-добре да се замразява бавно и да вибрира. От тях научихме за едни тънкости на занаята в технологично отношение.

В спектакъла си показвате водата във всичките й агрегатни състояния – пара, лед, течно състояние...

Милена: Има от всичко. Самата вода, от която правим куклите, също е различна, но това зависи от времето, което имаме преди спектакъла. Най-добре е да се работи с преварена вода, дори и филтрирана. За нашия спектакъл сме работили с химик, с технолог, с френски сценографи, които подготвят спектакъла Р.Р.Р. на Фиа Менар, която прави такива постановки с лед. Технолозите на този спектакъл пък са ходили в Китай, където са фестивалите на ледените фигури и там са им обяснявали как да постигнат желания ефект. Ходили са в заводите за направа на лед в Китай. Ние също стигнахме до някои изводи чрез опитите, които правихме.

Колко време ви отне да стигнете до крайния вариант на спектакъла?

Милена: Крайният вариант още не е достигнат. Ние сме с амбицията представлението да порасне още във всяко отношение. Иначе дотук от началото мина една година.

Огняна: Куклите, които правим, се отливат в специални калъпи. Имахме три опита за направа на калъпите, два от които неуспешни, но по време на тези затруднения откривахме много неща. Понякога и грешката вдъхновява. В един момент неслучилото се запалва искрата и ти виждаш, че не си постигнал това, което искаш, но имаш друго ново нещо, за което не си предполагал.

Да поговорим и за метафората на леда, която използвате в спектакъла.

Милена: С нашата история човек може да се върне в детството, защото тя е визуално магична и също така метафорична. Разказва се за една магьосница, която от 200 години се е затворила в своята кухня, със спомените си. Така се чувства добре, защитена от опасността, която дебне навън. Героинята всъщност постепенно се е превърнала в егоист.

За каква публика е направен „Ледено“?

Милена: Спектакълът има няколко нива. Той може да бъде прочетен от децата като една истинска магична приказка. До мен достигна и въпроса от дете – каква пара сложихте във водата, за да оживеят куклите. Те са убедени, че това се случва в реално време. Идентифицират се с персонажа на другия герой - дракончето, което има нужда от помощ. А магьосницата е една малко твърде строга майка. Следващата възрастова група сигурно се интересува от агрегатните състояния и се чуди как се случва това, а най-големите усещат метафората на изразните средства.

Огняна: След разговор с възрастната аудитория се оказа, че тази магия влияе и на големите. Оказва се, че те се потапят в онова, което са били. Всеки ще намери това, което търси. Имаме намерение след „Ледено” да направим спектакъл с този материал, който е изцяло за възрастни. Това е проект в процес. Както една година не сме спирали да постоянстваме и любопитстваме, така и продължаваме да мислим развитието му. Подготвяме го за фестивали.

Разбрах, че първоначално идеята е хрумнала на Милена...

Милена: Да, учила съм в НАТФИЗ при доц. Жени Пашова, която ни е насочвала към работата с материали. Ходила съм на театрални лаборатории, където специално сме изследвали възможностите на различни материали и каква е методологията за работа с тях на сцената. След това завърших в Сорбоната магистратура върху работата с материалите. „Театърът на материала“ ми беше темата и изследвах спектакли на Филип Жанти, Жени Пашова, на френски и източноевропейски артисти. Проверявах връзките и каква е разликата във въображението на артистите. Иначе още в НАТФИЗ се опитвах да работя с лед. Водата ме е интригувала като нещото, което е най-силно в природата и може да се общува с него като с партньор. Когато се работи с материала, той не бива да се насилва, а да бъде „слушан” и актьорът да му отговаря, за да се създаде нов театрален свят.

В България за пръв път се прави такъв спектакъл. Разкажете за опита с Франция какъв е?

Огняна: Бяхме на творческа резиденция за две седмици в Париж. Там проведохме част от репетиционния период. Изиграхме работен етап пред различни селекционери на фестивали и артисти. Получихме полезна обратна връзка, която ни беше полезна за развиването на текста и за работата със самия материал. Приеха ни добре и имаме покана да гостуваме там. Представлението има сигурно участие извън България.

* Проектът е подкрепен от Фонд Култура на Министерството на Културата.