Готови ли сме за съдебната реформа...

Със спектакъла "Нощта на 16 януари" от Айн Ранд, постановка на Пламен Марков, в Театър "София" проверяват готови ли сме за действителна реформа в съдебната система.

Това обявява актрисата Лора Мутишева - в ролята на съдебен секретар, в началото на представлението, когато с томбола се избират между зрителите 12 "съдебни заседатели". "Заседателите" решават изхода на съдебния процес, който е в основата на пиесата. Участието в томболата е с номерата на талоните, които желаещите получават при влизането в залата.

Преводът е на Златна Костова. Художник е Мира Каланова, композитор - Калин Николов. Играта на съдебни заседатели е през целия спектакъл - избраните зрители седят на бюра до сцената, с гръб към публиката, и гласуват след показанията на всеки от свидетелите - дали му имат доверие, или не. Резултатите обявява Мила Банчева - в ролята на протоколчик и експерт графолог. Юлиян Рачков е съдебен пристав.

В ролята на подсъдимата Карън Андре е Дария Симеонова. Обвинена е в убийството на своя шеф и любовник Бьорн Фокнър - заможен бизнесмен, който, за да избегне фалита, с нейно съгласие сключва брак с богата млада наследница - Нанси, в изпълнение на Симона Халачева. Карън поддържа версията за самоубийство на Фокнър. В края на процеса се разкриват задкулисните игри на персонажите и техните мотиви. Същинският конфликт - под криминалната интрига - е между два възгледа за света, две етики и философии, два начина на живот.

Лилия Маравиля е в ролята на прокурора. Силвия Петкова е адвокат на подсъдимата. Николай Антонов играе съдията. Петя Силянова обира овациите като шведка - икономка на второ поколение от семейство Фокнър. Между колоритните свидетели са и Юлиян Малинов - счетоводителят на Фокнър, Михаил Милчев - бивш патоанатом алкохолик, Николай Върбанов - следовател, Пламен Манасиев - частен детектив, Ивайло Герасков - тъстът на Фокнър, Росен Белов - корумпиран бивш полицай, Антон Григоров - гангстер.

Впечатляваща е визията на представлението - актрисите са в изящни, стилни костюми и с прически от 40-те години, въпреки че действието в пиесата се развива през 30-те години. Мира Каланова държала на тази промяна, защото по думите й поетизмът на по-ранното десетилетие не подхожда на пиесата. Жените в нея са силни, сериозни, с позиция и визията на 40-те им подхожда повече, както и на представлението като цяло, коментира художничката.

В спектакъла има много повече от Айн Ранд - от атмосферата, аромата на по-късното й творчество. Пиесата е по-ранна, но и в нея се усещат същностните черти на есетата и романите й, разбунили духовете и предизвикали крайно отрицание у едни и безрезервна подкрепа у други, отбелязва Пламен Марков. Според режисьора пиесата е интересна за съвременния зрител, за ситуацията в България и ще актуализира името на Айн Ранд и чрез театралната сцена, макар че сценичната реализация на творчеството й е трудна задача.

Правени са филми по романите й, но екранизациите не са еквивалентни на мястото и ролята на книгите на Айн Ранд в световната култура и в развитието на обществото, смята Пламен Марков.