Пикасо и танцът

Два едноактни балета на Парижката опера ще се покажат в Дома на киното.

Прожекциите са на 27 януари и 3 февруари от 19,00 часа.

Техен сценограф е Пабло Пикасо.

Това са „Синият влак“ (музика Дариус Мийо) и „Тривърхата шапка“ (музика Мануел де Файя).

Между 1917 и 1962 г. Пикасо участва в създаването на сценографията на девет балета, сред които „Парад”, „Пулчинела” и „Следобедът на един фавн” съвместно с творци като Жан Кокто, Ерик Сати, Игор Стравински, Клод Дебюси, Леонид Масин и Вацлав Нижински.

 „Синият влак” е написан през 1924 г., а „Тривърхата шапка” – през 1919.

Тези два исторически балета, чиито оригинални постановки са дело на Сергей Дягилев, са пресъздадени отново от Балета на Парижката опера.

„Синият влак” е „танцова оперета” за шикозната и лекомислена част от обществото. Жан Кокто, който написва сценария, се присмива на култа към живота на чист въздух, красивите тела и спорта.

Танците са вдъхновени от голфа, тениса, плуването и акробатиката.

„Тривърхата шапка” е типично испански балет от началото до края.
Пикасо, роден в Андалусия, създава декорите, костюмите и сценичната завеса, с което постига характерна испанска атмосфера.

Историята, разказана с хумор и топлота, е за жената на мелничар, нейния ревнив съпруг и сенилен магистрат, който я задиря.

Двата спектакъла са придружени от 15-минутния документален филм „Историята на един брак”, проследяващ обвързването на Пикасо с балетния дизайн.

Режисьор на постановката на двата балета е Ивон Жеро.

Диригент на Orchestre des Concerts L’Amoureux е Дейвид Колман, а режисьор на 15-минутния документален филм „Историята на един брак” е Дидие Боси-Уляноф.

Пикасо е създал сценографията на доста балетни спектакли.

Това са „Парад от Ерик Сати“, 1917, „Тривърхата шапка от Мануел де Файя“, 1919.

Година по-късно прави сценографията на „Пулчинела“ от Игор Стравински, на следващата Cuadro Flamenco от М. де Файя и на още по-следващата „Следобедът на един фавн“ от Клод Дебюси.

Следват работите му по две постановки през 1924 г. – за Mercure от Е. Сати и „Синият влак“ от Дариус Мийо.

Над 20 години по-късно работи и над „Срещата от Жозеф Козма“.

Последната му работа е по “Икар” от Артюр Онегер. Годината е 1962.