Изкуството да не правиш нищо

Куп пари, красива природа, спокойствие и... нито капка вдъхновение.

Това сполетява главния персонаж в романа на култовия белградски писател Сърджан Валяревич "Комо".

Книгата представлява своеобразен дневник, но без дати – всеки ден е отделна глава.

Главният персонаж в нея неочаквано дори за себе си получава Рокфелерова стипендия и възможността да пребивава един месец в селището Беладжо, край езерото Комо, в една прекрасна вила, за да може спокойно да твори.

Но още в самото начало става ясно, че той няма желание, нито намерение да пише.

Вместо това прекарва времето си в разходки сред природата, в размисли или в местните кръчми. Алкохолът – главно маркови и скъпи вина, които без ограничение консумира – е също сред начините да скъси времето.

Вилата, наред с него, обитават главно учени – хора, от които той твърде много се различава, дори и когато слага вратовръзка, за да спази dress codе на общите обеди.

Макар и между стипендиантите да открива и по някой „чудак” за разговор, той дружи главно с местните жители.

Приятелство, безгрижни клюки и нито един написан ред. Спокоен, интересен и ироничен монолог, без почти никаква фабула. Което обаче не пречи откъсването от книгата до самия край да е невъзможно.

Сърджан Валяревич е съвременен сръбски писател, автор на много хитови романи и стихосбирки.

Критиците по стил го сравняват с Чарлс Буковски, Шерууд Андерсън, Селинджър...

Носител е на редица литературни награди, превеждан на английски, немски, френски, италиански, шведски език.