В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото!

Аз, Бойко. Комична и недотам книга от сценаристите на Слави. Издава я „Сиела“, а на пазара излиза до дни.

Ето и няколко откъса:

B тая книга cъм разказал cичкo за cички нeща. Eй тва кълбo, къдe гo виждатe на cнимката, cъм гo направил c тия двe ръцe. Тва oкeани, кoнтинeнти, планини, рeки, cичкo. От–дo. Hаправих гo кълбoтo, рeзнах му лeнтичката, ама бeх cам...

В началото немаше нищо. Бехме само аз и нищото. И все пак аз бех малко го-голем от нищото. Но иначе – пълна скука. Като пръднеш, и ехото се носи с векове, но нема кой да му се възхити... Пълна скука!...

Пръкнах аз Вселената и веднага се появиха криминални проблеми. Нароиха се първите космически групировки. Страхотни проблеми създаваха Голямата мечка, Малката мечка, брат им Мечо пух, братя Галеви, братя Галилео Галилееви. Секви междузвездни гастрольори. Казах си: Ибахти Пипоните Они че ме Нервират! Съкратено ИПОН. Набързо им организирах една космическа каратека и им свих сармите.

По едно време си викам: „Това с Вселената ми дойде малко на баир – лозе!“ Требва да създам некой, на който да делегирам малко права и задължения. И понеже тогава си немах Цецо, Данчето Фандъкова и останалите съсели, се принудих да си направя некой солташак. И кой, кой да е тоя, онче, бонче, счупено пиронче, Господ ще е тоя. Прас – плеснах аз с ръце, и ето ти го Дедо Боже...

Веднага щом пръкнах Господ, аз му казах: „Ей, чш! Падни за педесе! И така се появи първото слово и първото число. Господ се просна за педесе, аз обаче му викам:  Остави, имаш желание. Дай да се захващаме за работа, щото във Вселената има некои недовършени неща – магистрала Тракия, Млечния път, а черните дупки гълтат толкова асфалт, че направо незнам кво ще ги правиме... Затова днес всички познават Айнщайн като Стивън Хокинг. Търкул, търкул у инвалидната количка и айде сега обяснявай за Космоса. Дето аз съм го направил...