"Митът за дисциплината" – от послушание към сътрудничество

„Главната причина за „проблемите с дисциплината“ в училищата е фактът, че ударението се поставя върху това да се стои мирно и кротко, да се пази тишина, всички да се движат и стоят по един и същи начин, да симулират машинално интелектуален интерес.

Работата на учителите е да внимават учениците да спазват тези изисквания и да наказват неизбежно появяващите се отклонения от нормата.”

Това казва Алфи Кон – известен преподавател и автор на повече от десет книги на тема образование, родителско и човешко поведение в „Митът за дисциплината”.

Целта на книгата е да предложи някои алтернативи на традиционните цели и методи на дисциплината в училище като опровергае всеобщото схващане, че строгият ред, като традиционен подход към учението, е начинът да се възпитават подрастващите.

Строгият ред по време на учебния процес не винаги води до желаните от учениците и техните родители резултати.

Дисциплината (поне в общоприетия смисъл на думата) може да бъде сериозна пречка пред целите, които учителите поставят на нашите деца.

Стилът на обучение от типа „слушай какво говори учителят“, „запомни тези факти“ и „всеки да си гледа в собствената тетрадка” вече е остарял и се счита за погрешен.

Целта на дисциплината почти винаги е децата да съблюдават изискванията на възрастните. Отговорността за установяване на контрол в класната стая обикновено се пада изцяло на учителя.

Стремежът към контрол го принуждава да се концентрира върху поведението на учениците и да се стреми да го променя, когато го счита за неприемливо. За целта учителят възлага на учениците задължения, налага им правила и последствия. Този модел се основава на някои изключително негативни убеждения за природата на децата.

Вместо да набеждава учениците за непоправими, или пък учителите за недостатъчно добри професионалисти, „Митът за дисциплината” предлага по-съвременни алтернативи.

Тези „нови методи за дисциплина” са изпълнени с приказки за мотивация, отговорност, достойнство, сътрудничество и самоуважение, които в голяма степен напомнят на стандартната едновремешна дисциплина.

Целта на автора не е само да критикува статуквото, да тълкува и анализира, а да предложи рамка, която да помогне на учители и администратори да променят начина си на работа. „Митът за дисциплината” предлага дългосрочни резултати,а не краткосрочни решения като инструменти за контрол. Книгата показва позитивен начин да се помогне на децата да станат добри хора.