Викторианска приказка от ново време

Представете си история, която смесва класическите сюжетни и жанрови модели с пътуването във времето – при това в най-добрите традиции на автори като класическия Хърбърт Уелс и съвременния Карлос Руис Сафон.

Стимулиращият въображението роман „Картата на времето” на Феликс Палма е точно това: интересен пътеводител през класическите готически, романтични и фантастични произведения, с щипка-две от модерния магически реализъм...

Лондон, 1896 г. Пред прага на XX век безброй чудати изобретения вдъхват вяра, че науката може да постигне всичко. Сред чудеса като електричеството и велосипеда се появява и фирмата „Мъри - Пътешествия във времето”, готова да сбъдне копнежа, пробуден година по-рано от писателя Х. Дж. Уелс и неговия роман „Машината на времето”...

Срещу немалка цена вече всеки има възможност да пътува до фаталната 2000 г., когато английската столица е в руини и тече последната битка между човека и автоматите.

От това ще се възползва Клеър Хагърти, жадуваща любовна история отвъд времето с човек от бъдещето. Но не всички се стремят към утрешния ден. Андрю Харингтън желае да се върне в миналото, в 1888 г., за да спаси любимата си от безмилостното острие на Джак Изкормвача.

Пътищата на Клеър и Андрю ще се пресекат с този на Хърбърт Уелс, който ще намери начин да им помогне. Но му предстои нещо още по-чудато – появата на тайнствен пътник от бъдещето, който иска да си присвои ръкописите на „Невидимия” на Уелс, „Дракула” на Брам Стокър и „Примката на призрака” на Хенри Джеймс и да убие тримата велики писатели. Изходът май е само един – бягство във времето...

Феликс Х. Палма е единодушно признат от критиката за един от най-оригиналните разказвачи на нашето време. Той е носител на повече от сто литературни отличия. В „Картата на времето” авторът умело смесва различни жанрове, за да създаде мащабна история, в която шестват измислени и реални персонажи, обединени от една централна тема – времето.

Страховитото, романтично и омагьосващо повествование на Палма ни припомня атмосферните традиции на Викторианската епоха и навява паралели както с класически жанрови произведения от XIX век, така и с техните модерни наследници, сред които и сънародникът му Карлос Руис Сафон.