Истината в "Три секунди"

Доста често историите по действителен случай, описани от автори изглеждат невероятно. Подобно четиво се оказва и новият роман „Три секунди на скандинавците Руслунд и Хелстрьом.

Но се оказва факт, че полицията в Швеция използва престъпници за информатори и агенти под прикритие, въпреки че сътрудничеството им се отрича. За да се разкрият тежки престъпления, се покриват други. По тази причина предварителни разследвания и съдебни процеси се провеждат на базата на фалшифицирана информация.

„Три секунди” е брутален, напрегнат и мащабен роман с реална история. Книгата отразява отблизо и в детайли жестокото лице на подземния свят. Темпото на разказа въвлича читателя в динамиката на събитията, а многопластовият сюжет е потресаващо реалистичен, изпълнен с непредвидими обрати до самия финал.

Героите са ченгета: добри ченгета, лоши ченгета и един мъж, чиито постъпки са диктувани от чувството за справедливост и опияняващата тръпка от риска.

Характерите им не са черно-бели, а личните им чувства и мотиви са противоречиви. Техните решения са на моралната границата между добро и лошо, която е твърде илюзорна в свят, изпълнен с насилие и коварство.

Сюжетът ни запознава с двойнствения живот, който води Пийт Хофман. Веднъж той е с любимата съпруга и двете си деца. В следващия момент има таен живот, в който всеки ден рискува да изгуби всичко.

Хофман е човек с тъмно минало. Израснал в йерархията на мафията, той е избран да контролира търговията с амфетамини. Хофман е и най-добрият агент под прикритие. Но само един следовател знае за неговата задача.
Втората сюжетна линия среща читателя с жестоко убийство в Стокхолм, което вдига на крак цялата полиция.

Докато разплита случая, инспектор Гренс разбира, че тенденциозно се фалшифицират улики. Заради разследването прикритието на Хофман е пред провал. И Пийт е принуден час по-скоро да се впусне в най-рискованата си мисия. Да се внедри в строго охраняван затвор и да събере достатъчно информация, с която полицията веднъж завинаги да разбие мафията.

Но някой от високите етажи на властта има други планове... И е готов да пожертва Хофман без колебание.
Самите автори на книгата са много интересно дуо. Разследващият журналист Андерс Руслунд и бившият затворник Бьорг Хелстрьом преплитат факти и художествена измислица в едно, като използват вътрешна информация от престъпния свят. „Три секунди” е роман за съвременните престъпници и двете институции, които отговорят за тях – полицията и затворите.

Зад многопластовия динамичен сюжет се крие реална критика към начина, по който шведската полиция използва цивилни лица за информатори. Властите вербуват престъпници още в ареста. За да им създадат подходяща и достоверна самоличност, те манипулират полицейските регистри и доклади. Престъпниците – агенти под прикритие, са поставени извън закона. Когато някой от тях бъде разкрит, той не получава никаква протекция, а шпионираната организация сама решава проблема.

Изключително сериозната и спорна тема, съчетана с престрелки, експлозии, предателства и находчиви начини за внасяне на наркотици и оръжия в затворите, превръща „Три секунди” в истинско литературно явление. Още с появата си книгата предизвиква бурни дискусии и се превръща в най-продавания скандинавски роман в света след трилогията „Милениум” от Стиг Ларшон.

„Три секунди” е отличен с наградата „Най-добър роман” на Шведската академия за криминална литература. Правата за екранизиране на книгата са закупени от 20th Century Fox.

Авторите му се превръщат в най-популярния и атрактивен тандем в шведската литература. Романите им са преведени на седемнайсет езика и в момента се адаптират за екран.

Ексцентричният Бьорг Хелстрьом не крие криминалното си минало. Именно то го подтиква да основе организация, подпомагаща бивши затворници да се интегрират успешно в обществото.

Той е работил и по програма за рехабилитация на престъпници и наркомани. Негово хоби е музиката – Бьорг е бил вокал и китарист на няколко групи.

Андерс Руслунд е бивш ръководител на културните новини на шведската телевизия, но социалните и криминални теми са неговата страст. След дълги години работа като разследващ журналист, той става главен редактор на две водещи новинарски предавания.