Съвременният човек - пленник на интелекта

След като живее няколко години в южноамериканската джунгла с индианците йекуана, американската психоложка Джийн Лидлоф остава удивена от хармонията, която цари във взаимоотношенията между възрастни и деца, както и от липсата на проблемите, които сме свикнали да приемаме за неизбежни в детството и тийнейджърството.

След като анализира начина им на живот, Лидлоф стига до извода, че човешките същества са най-щастливи и пълноценни, ако в грижите си за децата се вслушват в природата и се съобразяват със собствената си, незаслужено пренебрегната интуиция, еволюирала в продължение на милиони години... Може да прочетем изумителната история на една жена, която прекарва живота си „В търсене на изгубеното щастие”.

В книгата си авторката обяснява, че човешкият вид се е развивал успешно в продължение на милиона години.

Маймуните са станали ловци-събирачи, чийто начин на живот е бил толкова ефективен, че ако го бяха продължили, щяха да просъществуват милиони години. В момента обаче човек е стигнал дотам, че според повечето еколози с всеки изминат ден намалява шансовете си да оцелее за повече от сто години.

Само за няколко хиляди години, откакто изоставя начина на живот, достигнат благодарение на милиони години еволюция, човекът успява не само да наруши естествения порядък на планетата, а и да отхвърли силно развитите си инстинкти, ръководили поведението му дотогава. Инстинктивните познания на човечеството биват компрометирани най-вече през последните десетилетия, когато попадат под лупата на недоумяващия поглед на науката.

Ние все по-често пренебрегваме усещането си за това кое е най-добро за нас и оставяме решението на интелекта, който никога не е знаел кой знае колко за реалните ни нужди.

Разумът не е средството, което да определя как да се отнасяме към бебетата. Имали сме безпогрешни и прецизни инстинкти за това как да се грижим за децата дълго преди да се превърнем в бледо подобие на Homo sapiens.

Човечеството обаче така последователно се е посветило на изкореняването на това отколешно знание, че сега се налага да плащаме на специалисти, за да гадаят как да се държим с децата, един с друг и със себе си. Не е тайна, че експертите още не са „открили“ как да живеем щастливо. Въпреки това обаче колкото повече се провалят, толкова повече дисектират проблемите единствено с инструментите на разума и отхвърлят всичко, което попада извън обхвата на неговата компетентност и контрол…

Истината е, че съвременният човек е пленник на интелекта; вътрешният му усет за това кое е добро за него е подкопан до такава степен, че той почти е забравил за съществуването му и не е способен да разграничава автентичните си импулси от изопачените. Джийн Лидлоф обаче е убедена, че е възможно да намерим пътя обратно, независимо колко сме загубени и осакатени. „В търсене на изгубеното щастие” е инструментът, който можем да използваме безрезервно, за да възвърнем всичко онова, което сме забравили по пътя на технологичното си и социално развитие.